Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 181

— Сър?

— Стажант Висконти, мадам… Искате ли да се поразходим?

— За какво?

— Просто заради разходката.

— Ако е това, което си мисля, по-добре си спестете труда. Няма да ида при нея.

— На мен също ми е неудобно да говоря по този въпрос, но за съжаление трябва да си изпълня дълга.

— Осемнадесет години се опитвам да забравя това, което се случи на Ескобар. Трябва ли да го преживея отново?

— Обещавам, че това е за последен път. Утре заминавам, не след дълго и флотата на Дендарии ще тръгне на път. Всички наемници с краткосрочни договори като вас ще бъдат свалени на станция Далтон, оттам можете да вървите накъдето пожелаете. Предполагам, че вие ще се приберете у дома, нали?

Тя неохотно закрачи до него по дългия коридор.

— Да. И моите работодатели ще бъдат неприятно изненадани от размера на сумата, която ми дължат…

— И аз ви дължа нещо… Баз е възхитен от поведението ви по време на мисията.

— Обикновено изпълнение на задълженията — сви рамене тя.

— Той нямаше предвид само техническите ви сръчности. Както и да е… Някак не ми се искаше да оставям Елена… моята Елена… сама там горе… Тя трябва да получи заместител на това, което изгуби… Поне трошица успокоение.

— Тя изгуби една илюзия и нищо повече. И можете да ми повярвате, адмирал Нейсмит, или който и да сте, от мен може да получи само нова илюзия… Може би нещата щяха да са по-различни, ако не приличаше толкова много на него… Но както и да е… Не желая нито да върви подире ми, нито да ми се мярка пред очите!

— Тя не може да отговаря за вината на сержант Ботари, каквато и да е тя…

Елена Висконти уморено разтърка слепоочията си.

— Не казвам, че грешите. Просто ви казвам, че НЕ МОГА! От нея се излъчва ужас и винаги ще бъде така, поне за мен!

Майлс леко прехапа устни. Спуснаха се по едно от гъвкавите изходни съединения и закрачиха по равната площадка за приземяване. Наоколо почти не се виждаха хора.

— Илюзия… — проточи той. — Човек би могъл дълго да живее с илюзии. Понякога и цял живот, ако има късмет… Толкова ли е трудно да приемете една роля? За няколко дни, а може би дори за няколко минути? Така и така се налага да отделя известна част от фондовете на Дендарии за заплащане на един негоден кораб и за новото лице на една дама… Бих могъл да поема и разноските за времето, което ще ви отнеме тази роля…

На лицето й се изписа презрение и той веднага съжали за думите си. Погледът й беше ироничен и малко замислен:

— Вие наистина обичате това момиче, нали?

— Да.

— Останах с впечатлението, че е по-близка с вашия главен инженер…

— Така е по-добре.

— Извинете, но не разбирам…

— Там, където отивам, дебне смъртта… Както мен, така и всеки, решил да ме придружи… Предпочитам да съм сигурен, че тя пътува точно в противоположна посока.