Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 179

— Размишлявах върху това, което ми каза — започна Майлс и небрежно се облегна на съседната масичка. — И намирам, че аргументите ти са солидни… Промених мнението си — имаш моята благословия, колкото и малко да струва тя…

Лицето на Баз светна. Елена се отвори като лилия по пладне, после отново помръкна. Извитите й вежди се сведоха надолу в знак на учудване, после, за пръв път от седмици насам, го погледна право в очите.

— Наистина ли?

— Наистина — дари я с ослепителна усмивка той. — При това ще спазим всички изисквания на етикета. Трябва ни малко изобретателност и нищо повече.

Измъкна от джоба си шарено шалче, взето специално за случая и пристъпи към Баз.

— Започваме веднага. Ако искаш, можеш да си представиш, че тази банална пластмасова масичка, закована в пода, всъщност е осветена от звездите тераса. Прозорецът има дървена решетка, по която пълзят онези малки цветя с дълги остри трънчета, които възпламеняват душата. Зад тях е скрито пламенното ти сърце, потръпващо от желание. Ясна ли ти е картинката? А сега, покорни ми Джесек, като твой лорд-закрилник разбирам, че имаш някакво желание…

Пантомимата на Майлс накара инженера да се облегне назад, на лицето му се появи широка усмивка.

— Милорд, моля за твоето разрешение и подкрепа — промълви той. — Искам да се оженя за първородната дъщеря на твоят покорен слуга Константин Ботари, за да могат и децата ми да ти служат.

Майлс се усмихна и кимна с глава:

— Е, хубаво… Явно гледаме едни и същи видеодрами… Добре, благодаря. Дано и те ми служат толкова предано, колкото теб… Сега ще изпратя сватовницата…

Прегъна шалчето като триъгълник и го върза на главата си. Опирайки се на въображаем бастун, той закуцука към Елена от другата страна на масата, гласът му премина в оглушителен фалцет. Изправен пред нея, той смъкна кърпата и отново влезе в ролята на лорд-закрилник. Въображаемата баба-сватовница беше изпратена на два пъти до лорд-закрилника на Баз, за да провери лично и гарантира: а) перспективите за бъдещо подчинение и б) личната хигиена и липсата на въшки по главата му.

Мърморейки като всяка старица, бабата най-накрая се завърна при Елена и започна подготовката за предаването на булката. По това време Баз вече се кискаше с пълен глас на подбраните бараярски вицове, които излитаха като картечен огън от устата на бабата, а усмивката на Елена най-сетне стигна и до очите й.

Когато клоунадата приключи и бяха казани последните ритуални слова, Майлс се тръшна на съседния стол и въздъхна:

— Уф! Нищо чудно, че обичаите напускат живота ни… Толкова са уморителни!

— Винаги съм подозирала, че искаш да бъдеш три личности едновременно — усмихна се Елена. — Май най-сетне откри своето призвание…

— Еднолично шоу? — вдигна вежди той. — Господи, напоследък изиграх толкова много такива, че ще ми стигнат за цял живот! — Въздъхна и вече сериозно добави: — Можете да се считате за официално сгодени. Кога възнамерявате да регистрирате официално брака си?