Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 177

— Давай нататък! — настоя Иван. — Какво според теб е съдържал пергамента и кои по дяволите са тези неизвестни сили? Започваш да ставаш параноик като стария Ботари!

— Черната панделка. С подобни панделки се връзват само документи с опасни обвинения. Имперска заповед за моето арестуване по особено тежки обвинения, представена в Съвета на Лордовете. А какви са самите обвинения? Ти сам ги спомена: нарушение на Закона на Ворлупулус. Това означава предателство, Иван! А сега си задай въпроса кой би имал полза от обвинението ми в предателство?

— Никой! — без колебание отсече Иван.

— Уф! — въздъхна Майлс и отчаяно извъртя очи към тавана: — Нека опитаме по друг начин… Кой ще страда ако бъда осъден за измяна?

— Баща ти, разбира се… Искам да кажа, че прозорците на кабинета му гледат към Великия площад, на който ще бъдеш окован и оставен да гладуваш до смърт… — От устата на Иван се изтръгна притеснен смях: — Предполагам, че тази гледка ще го побърка…

Майлс продължаваше да крачи напред-назад.

— Отнемат му наследника, независимо дали чрез екзекуция или заточение… Пречупват волята му и после го свалят от власт заедно с Центристката му коалиция… Или пък го принуждават да приеме фалшивите обвинения за истински, опитвайки се по този начин да ме спаси… След което и него обвиняват в измяна! Какъв демоничен план! — Умът му неволно се възхити на абстрактното съвършенство, излъчващо се от този заговор. Стори го въпреки яростта, която кипеше в душата му.

— Но как е възможно баща ти да позволи подобно нещо? — поклати глава Иван. — Той е известен със своето безпристрастие, но всичко си има граници…

— Видя пергамента със собствените си очи, нали? Ако са успяли да събудят подозренията на Грегър… — Майлс замълча за момент, събра мислите си и бавно продължи: — Един процес не само завършва с осъдителна присъда, но и убеждава околните във вината на обвиняемия… Но ако аз се появя доброволно, нещата стават прекалено сложни. Ще мине доста време, тъй като ще се защитавам срещу обвинението в измяна, а може и да докажа невинността си. Затова се прибягва до друг метод: аз не се появявам и това вече е косвено доказателство за вината ми. А не мога да се появя по простата причина, че никой не ме е информирал за хода на събитията. Просто и ясно, нали?

— Съвета на Графовете се състои от древни изкопаеми, които са безкрайно заядливи — възрази Иван. — Твоите неизвестни врагове поемат голям риск подлагайки случая ти на гласуване там… Никой не иска да го забележат, че гласува за губещата страна… И в двата случая ще се стигне до пускане на кръв…

— Може би са ги принудили. Може би баща ми и Илиан са решили да предприемат преки действия срещу Хесман, а той е преценил, че най-добрата защита е нападението…

— Но какво печели от всичко това Вордрозда? Защо просто не хвърли Хесман на вълците?

— Ето, ето… Тъкмо там е работата — промърмори Майлс. — Може наистина да съм превъртял, но имам чувството, че трябва да вървя именно по тая пътека… Граф Вордрозда, лорд Вортейн, ти, аз, баща ми… На кого е наследник баща ми?