Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 176

— Това го знам.

— Като наследник на баща си, аз също съм младши член на този Съвет…

— Много се радвам за теб — промърмори Иван и насочи поглед към прозореца: — Кой според теб е най-бързия от тези кораби? Според мен илириканският круйзер, или пък онзи…

— Аз съм психар, Иване! — внезапно отсече Майлс. — Толкова шантав, че мога да кажа какъв цвят е била панделката на онзи пергамент, без никога да съм го виждал!

— Много добре помня цвета й — ядосано отвърна Иван. — Беше…

— Черен! — изпревари го Майлс. — Черен, идиот такъв! И през ум не ти мина да споменеш това!

— Виж какво, достатъчно е, че търпя подобни обиди от майка ми и твоя баща! Не е нужно да… — Иван изведнъж млъкна и вдигна глава? — Откъде знаеш?

— Знам не само цвета на панделката, а и съдържанието на пергамента! — Майлс се изправи и започна да крачи възбудено напред-назад. — Би трябвало и ти да го знаеш, стига поне мъничко да напрегнеш мозъка си! Ще ти задам една гатанка: какво е онова бяло нещо, което се взема от гърба на овцата, увива се в черна фльонга, пътува хиляди светлинни години и накрая изчезва?

— Ако това е гатанка, значи наистина си шантав! — поклати глава Иван.

— Смърт! — прошепна дрезгаво Майлс и Иван подскочи. — Предателство, гражданска война, саботаж, убийство… ЗЛОТО!

— Нали вече не вземаш онова успокоително, от което получаваш алергия? — загрижено попита Иван.

Крачките на Майлс станаха още по-бързи. Обзе го непреодолимото желание да сграбчи братовчед си и да го разтърси. Може би това е единствения начин да улови и систематизира информацията, която хаотично блъска съзнанието му…

— Ако по време на престоя си на Колонията Бета, куриерският кораб на Димир е получил умишлена повреда в Неклиновите пръти на двигателя, ще изминат седмици преди някой да вдигне тревога за изчезването му. Посолството на Бараяр ще бъде спокойно, тъй като за него кораба е осъществил топлинен скок и пътува по маршрута си. Но никой на Бета не може да знае дали е изскочил от другата страна на топлинната дупка… Какъв ПО-ДОБЪР начина да се отървеш от ненужни улики? — Майлс си представи смайването и ужаса на екипажа когато става ясно, че скокът променя посоката си, пред очите му изплуваха телата на нещастниците, топящи се като изложен на дъждовните струи акварел… Тръсна глава и си наложи друг ход на мислите.

— Нищо не разбирам — клатеше глава Иван. — Къде според теб се намира Димир?

— Димир е мъртъв, заедно с всички останали. И ти би трябвало да си труп, но си изпуснал полета… — От устата на Майлс излетя нервен кикот, после направи опит да се вземе в ръце. В буквалния смисъл — като обгърна раменете си. — След като си правят всичкия този труд да се отърват от един пергамент, едва ли ще се замислят за живота на човек като теб… В цялата операция присъства един дух на икономии — нещо, което наистина може да се очаква от шефа на Снабдяването…