Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 175

— Кой е твой наследник, Иван? — тихо попита той, отправил поглед към флотата на Дендарии, но копнеещ за планината Дендарии. — Лорд Вортейн, нали?

— Да, но старото момче всеки момент ще хвърли топа. Чух, че бил много зле. Жалко, че наследството не върви в обратна посока — щях да пипна една доста голяма пачка…

— А сега кой ще я пипне?

— Дъщеря му, предполагам. А титлите му отиват… чакай да помисля… да, при граф Вордрозда, който изобщо няма нужда от тях. Доколкото го познавам, той би предпочел парите. Но едва ли ще стигне чак дотам, че да се ожени за дъщерята… Тя надхвърля петдесетте…

Отправиха замислени погледи в космическото пространство.

— Господи — поклати глава след известно време Иван. — Дано тези писмени заповеди, които прибра Димир, не съдържат нещо от сорта да се прибирам у дома… Ще излезе, че вече три седмици съм дезертьор… Тогава Господ да ми е на помощ, досието ми ще се окаже тясно за вписване на всичките наказания, които ме чакат… Слава Богу, че едновремешните телесни наказания са отменени…

— Ти беше ли там, когато Димир ги получи? Не поиска ли да им хвърлиш едно око? — Майлс беше наистина озадачен.

— Все едно да поискам да му извадя зъб! — въздъхна Иван. — Не посмях… А и оная мадама… Поне да си бях взел пейджъра…

— ОСТАВИЛ СИ АПАРАТУРАТА ЗА СВРЪЗКА?!

— Нали ти казвам, всичко стана заради мадамата… Честно казано, бях забравил за апаратурата. А когато се сетих, той вече беше разпечатал заповедите и не посмях да му се мяркам.

Майлс безутешно поклати глава.

— Можеш ли да си спомниш нещо необичайно за тези заповеди? — попита той. — Нещо, което да ти е направило впечатление?

— Проклетото пакетче, разбира се. Първо, донесе го униформен куриер от Имперската снабдителска служба. Чакай сега да видим какви бяха самите дискове… Четири на брой. Един зелен за Разузнаването, два червени за Сигурността, един син за Тактиката… Плюс един пергамент…

Добре поне, че притежава добрата памет на фамилията, помисли си Майлс. Как ли се чувства човек, който помни почти всичко, но никога не си е правил труда да подрежда подробностите в главата си? Вероятно така, сякаш живее в стаята на Иван, реши той.

— Пергамент… — механично повтори Майлс, после широко разтвори очи: — ПЕРГАМЕНТ?!

— Да, стори ми се доста странно…

— Изобщо имаш ли представа какво… — Надигна се от възбуда, после се отпусна обратно на мястото си и стисна глава в отчаян опит да подреди мислите си. Иван не само беше пълен идиот, но излъчваше някакво лепкаво поле и превръщаше в идиоти всички край себе си! Трябва да запознае бараярското Разузнаване с този факт и братовчед му Иван има всички шансове да стане най-новото оръжие в арсенала на тайните служби. Едва ли ще се намери човек, който да помни какви ги е вършил след контакт с него…

— Иван, в днешно време пергамент се използва само в три случая: когато се издава нов Имперски декрет, когато става въпрос за оригинали на такива декрети от Съвета на Графовете и Министерския съвет, плюс някои специални заповеди от Съвета на Графовете, предназначени единствено за членовете му…