Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 173

— О, Господи, мислиш ли, че това е възможно? — простена Иван. — Ще имам големи неприятности…

— Не знам — сви рамене Майлс и направи опит да го успокои: — Вашата заповед е била да ме откриете, а до този момент си я изпълнил единствено ти… Можеш да споменеш това пред татко, когато молиш за прошка…

— Хм — поклати глава Иван. — Поначало не виждам смисъла да имаш толкова много наследена власт и да не се възползваш от нея, поне от време на време… Майлс, баща ти не прави компромиси с НИКОГО… — Отправи поглед към флотата на Дендарии отвъд прозореца и смени тона: — Знаеш ли, това наистина изглежда внушително…

— Наистина ли така мислиш? — зарадва се Майлс, после го обля вълна на великодушие: — Искаш ли да се присъединиш към нас? Напоследък молбите в тази насока се превръщат в истинска епидемия…

— Не, благодаря — засмя се Иван. — Нямам намерение да гладувам за императора… „Законът на Ворлупулус“, знаеш…

Усмивката на Майлс застина на устните, смехът на Иван замря. Спогледаха се в смаяно мълчание.

— О, по дяволите!… — простена най-сетне Майлс. — Съвсем бях забравил за закона на Ворлупулус… Дори през ум не ми минаваше за него…

— Едва ли някой ще приеме всичко това за истинско организиране на частна армия — увери го братовчед му. — Няма ги необходимите условия — униформи, тил, поддръжка… Те не са ти давали клетва за вярност, нали?

— Само Баз и Ард — отвърна Майлс. — Не зная как бараярския закон третира наемническите договори… Те не са доживотни, освен ако наемникът не бъде убит…

— Кой е между другото този Баз? — небрежно попита Иван. — По всичко личи, че е дясната ти ръка…

— Без него наистина не бих постигнал нищо. Бил е инженер в Имперската армия преди да… — Майлс се задави и успя да добави с неутрален тон: — …да напусне. — Как ли се отнася законът към онези, които дават убежище на дезертьори? В крайна сметка той не беше очаквал, че някой ще му потърси сметка за подобен акт… Замисляйки се по този въпрос, той започна да си дава сметка, че плановете му да се завърне триумфиращо у дома и да помоли баща си да направи нещо за Баз, твърде много приличат на плановете на онзи, който паднал от самолет и разчитал да се приземи на някое пухкаво облаче… Това, което от разстояние изглежда твърда земя, отблизо често се оказва обикновена мъгла…

Майлс хвърли бегъл поглед към Иван. После го зяпна, а накрая се вторачи в него. Иван невинно мигаше насреща му, но нещо в това весело и откровено лице караше душата на Майлс да потръпва от тревога.

— Знаеш ли — бавно проточи той. — Колкото повече си мисля за твоята поява тук, толкова по-странна ми се струва тя…

— Какво е толкова странно? — сви рамене Иван. — Никак не ми беше лесно да се добера дотук. Трябваше да си отработвам превоза с оная стара крава. Не съм срещал по-ненаситно…

— Нямам предвид начина, по който си се добрал дотук — прекъсна го Майлс. — Мисля си защо са изпратили именно теб. Откога прекъсват обучението на кадети първа година, за да ги изпращат на поверителни мисии?

— Не зная — сви рамене Иван. — Може би са искали някой, който би могъл да идентифицира трупа ти, или нещо друго…