Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 171

— Добре, милорд. Имам честта да поискам ръката й от теб, нейният лорд-закрилник и единствен настойник. Излишно е да споменавам, че искам и други части на тялото й… — Глупавата му усмивка събуди у Майлс желанието да го ритне в зъбите. — О, моля за разрешението ти да сключа брак, тъй като ти си лорд-закрилник и на мен… Така и синовете ми ще служат на теб, милорд…

НЯМА ДА ИМАШ НИКАКВИ СИНОВЕ ЗАЩОТО ЕЙ СЕГА ЩЕ ТИ ОТКЪСНА ТОПКИТЕ, ГАДНО КОПЕЛЕ, КОВАРЕН ИЗМАМНИК, КРАДЕЦ НА АГНЕТА… В следващата секунда вече се беше овладял, на лицето му се появи бледа усмивка.

— Разбирам — промърмори. — Но се страхувам, че има известни трудности… — Съзнанието му отчаяно потърси логични аргументи, които да прикрият яростта в душата му, примесена с черно отчаяние. Не можеше да гледа в двата чифта честни кафяви очи, вперени в лицето му.

— Разбира се, Елена все още е млада… — отказа се от тая писта в мига, в който зърна опасното пламъче в очите й, а устните й взеха да се свиват в безмълвна закана.

— Всъщност нещата опират до следното: Дадох клетва на сержант Ботари да извърша три неща в случай, че внезапно ни напусне — да го погреба на Бараяр, да осъществя годежа на Елена в пълно съответствие с обичаите и… да се погрижа да й намеря за съпруг офицер от Имперската армия на Бараяр. Виждаш ли ме като клетвопрестъпник?

Баз го гледаше така, сякаш наистина го беше ритнал между краката. Устата му беззвучно се отваряше и затваряше.

— Но… Нали си мой рицар-закрилник?! Нали аз съм твое протеже? Това положително се равнява на званието имперски офицер! Самият сержант беше в моето положение! Нима?… Нима си недоволен от службата ми? Кажи с какво те разочаровах, милорд! Кажи, за да се поправя! — Учудването постепенно премина в шок.

— Не си ме разочаровал — отвърна Майлс. Думите сами излетяха от устата му, очевидно подгонени от съвестта. — Всъщност, ти си на мое разположение едва от четири месеца… Един наистина прекалено кратък срок, макар че имам чувството за отлетели години… Толкова много неща се случиха… — Обърка се, изпита чувството, че е повече от сакат… Сякаш бяха му отрязали краката. Такова беше въздействието от огнения, пропит с презрение поглед на Елена. Колко по-нисък може да изглежда в очите й? Направи немощен опит да се измъкне: — …а всичко това е толкова неочаквано…

Гласът на Елена беше дрезгав от гняв.

— Как смееш! — започна ниско тя, после, задушена от напора на чувствата, почти истерично извика: — Какви клетви спазваш, как може човек да дължи неща на ОНОВА!… — Вероятно има предвид ковчега в кабината му, досети се Майлс. — Аз не бях негова собственост, нито пък съм твоя! А ти си като зло куче — не ядеш кокала, но не го даваш и на друг!…

Баз докосна ръката й, интимният жест се стовари върху Майлс като парен чук.

— Елена! Може би не улучихме удобния момент… Нека отложим този разговор… — Хвърли бегъл поглед към окаменялото лице на Майлс, намръщи се и объркано въздъхна.

— Не трябва да вземаш нещата толкова навътре, Баз…