Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 166

— Благодаря — смутолеви Майлс и тежко въздъхна: — Предполагам, че ще е най-добре да изчакам твоя капитан Димир. Ако не за друго, поне за да ни върне у дома… Това би разрешило един сериозен проблем. — Вдигна глава към братовчед си и добави: — По-късно ще ти обясня всичко, но сега искам да те питам можеш ли да си държиш устата затворена? Тук никой не знае истинската ми самоличност… — Изведнъж го разтърси ужасно подозрение: — Да не би да си разпитвал за мен, като си споменавал истинското ми име?!

— Не, не — успокои го Иван. — Споменавах само името Майлс Нейсмит. Ние знаехме, че пътуваш с бетианския си паспорт. Всъщност пристигнах тук късно снощи и Елена е единствения човек, с когото съм разговарял…

Майлс изпусна въздишка на облекчение и се обърна към Елена:

— Казваш, че Баз се е върнал… Искам да говоря с него.

Тя кимна и тръгна да излиза, описвайки максимално широк кръг около Иван.

— Съжалявам за стария Ботари — въздъхна Иван след като вратата се затвори след нея. — Кой би допуснал, че след толкова години ще вземе да се гръмне докато почиства оръжието си? Но това си има и добрите страни — най-сетне си получил шанс да се усамотиш с Елена, без някой да ти диша във врата… Така че загубата не е чак толкова фатална…

Майлс бавно изпусна въздуха от гърдите си, правейки всичко възможно да не избухне. Той не знае, просто няма начин да знае, рече си. После вдигна глава:

— Някой ден ще те гръмнат, без да разбереш защо! Така и ще си пукнеш, питайки: „Какво толкова казах?!“

— Какво толкова казах? — невъзмутимо го погледна Иван.

Майлс не успя да му обясни, тъй като в болничната кабина се появи Баз, следван от Аусън и Торн. Процесията завършваше Елена. Вътре изведнъж стана тясно, особено на фона на широките им усмивки. Баз тържествено размаха някакви пластмасови листове, лицето му светеше от гордост. Едва ли има нещо общо с човека, когото преди пет месеца открих сред бунището на Бета, помисли си Майлс.

— Хирургът ни предупреди да бъдем кратки, милорд — извика Баз. — Но аз мисля, че това тук ще ти подейства като пожелание за скорошно оздравяване!

Иван видимо се стресна от почтителното обръщение и впи очи в лицето на инженера.

Майлс пое разпечатките.

— Успя ли да завършиш своята мисия?

— Всичко мина като по часовник — отговори Баз. — Е, като не броим няколко неприятни мига на една гара… Би трябвало да видиш чудесната железопътна мрежа на Тау Верде IV… Великолепна демонстрация на инженерна мисъл! Според мен Бараяр е пропуснал доста неща, преминавайки от конска тяга направо на самолети…

— МИСИЯТА, Баз!

— Хвърли едно око! — светна инженерът. — Това е запис на последната размяна на мнения между адмирал Озер и Върховното командване на пелианците.

Майлс потъна в четене. След известно време на лицето му изгря доволна усмивка:

— Да… Добре разбирам гнева на адмирал Озер… — Очите му потърсиха лицето на Тънг: — Имал е толкова добри командири, че сега направо му се плаче…

Очите на Тънг светеха от задоволство.

— Какво е това? — изви врат Иван. — От Елена разбрах, че правиш някакви номера с разплащането между пелианците и адмирал Озер, освен това си успял да получиш достъп и до електронният им трансфер… Но не мога да разбера какво целиш… Нима пелианците няма просто да отпуснат средства по друга линия, след като стане ясно, че кредитът на озеранската флота е спрян?