Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 165

Елена изследваше тавана, на лицето й се беше изписало презрение.

— Ритникът в задника, с който те изпрати в совалката, съвсем не ми изглеждаше майчински — хладно отбеляза тя.

Иван почервеня, после се усмихна:

— Няма значение, важното е че съм тук, при това преди стария Димир! Може би това ще ми помогне да отърва наказанието!

— Иван… — прокара пръсти през косата си Майлс. — Няма ли да е по-добре да започнеш отначало? Ако начало изобщо има, разбира се…

— Има, как да няма! Предполагам, че не знаеш нищо за голямата пушилка!…

— Каква пушилка? Ти си първият човек, който ни носи някакви вести от дома. Блокадата, знаеш… Макар че лично ти си преминал през нея като дим…

— Старата сврака наистина беше умна — кимна Иван. — Това мога да й го призная. Никога не бях допускал, че жени на средна възраст могат да…

— Пушилката — напомни му Майлс.

— О, да. Добре… Първото съобщение от Колонията Бета гласеше, че си бил отвлечен от някакъв тип, който впоследствие се оказа дезертьор от Имперската армия…

— Господи! Кой знае какво си е помислила мама!… А баща ми?

— Наистина бяха доста разтревожени, но майка ти все повтаряше, че няма страшно, тъй като Ботари е с теб… В крайна сметка някой от посолството се сетил да звънне на баба ти Нейсмит и тя го уверила, че изобщо не си отвлечен. Това успокои майка ти и тя… хм… натисна баща ти… Накрая решиха да чакат нови съобщения…

— Слава Богу!

— Новите съобщения получиха от някакъв агент, действащ тук, на Тау Верде. Не успях да науча тяхното съдържание, тъй като го пазеха в тайна от майка ми… И съвсем правилно, ако се замисли човек… Но капитан Илиан сякаш побесня. Двадесет и шест часа в денонощието сновеше между Палата Воркосиган и Генералния щаб, между Резиденцията на императора и Замъка ВорхарТънг… Никак не се впечатляваше, че информацията все пак е на три седмици…

— Замъка ВорхарТънг? — изненадано промърмори Майлс. — Какво общо с тази работа може да има Съвета на Графовете?

— И аз не знам. Но на три пъти викаха граф Хенри Ворволк на тайни заседания и ние имахме свободни часове в Академията… Успях да измъкна нещичко от него, но то ми се стори абсолютно фантастично — че ти си в локалното космическо пространство на Тау Верде с цел да създадеш собствена наемническа флота… — Иван огледа малката болнична кабина и поклати глава: — Както и да е… Решението на баща ти и капитан Илиан беше да изпратят бърз куриерски кораб за проверка на място…

— През Колонията Бета, доколкото разбирам… — промърмори Майлс. — Случайно там да си попадал на личност, наречена Тав Калун?

— О, да, лудият бетианец… Виси пред посолството на Бараяр и размахва заповед за твоето арестуване на всеки, който влиза или излиза оттам… Охраната не го пуска вътре.

— Ти разговоря ли с него?

— Съвсем замалко… Казах му, че според последни сведения си отлетял за Кшатрия…

— Наистина?

— Ами да. Това беше най-далечната планета, за която се сетих… — Върху лицето на Иван се появи топла усмивка: — Роднините трябва да се поддържат!