Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 167

— Как така спрян? — усмихна се с вълча усмивка Майлс. — Те БЯХА кредитирани, при това осем пъти подред! А сега — както известен в миналото земен генерал беше казал — Господ ми ги праща право в ръчичките! След като четири пъти подред се провалиха опитите за плащане в брой, пелианците настояват да им бъдат върнати сумите, допълнително преведени по електронен път… — Очите му се спряха върху разпечатката: — Но Озер отказва. Категорично отказва. Това беше най-трудната част на операцията, тъй като трябваше да налучкваме приблизителната сума на допълнителните преводи. Ако се окажеха прекалено малки, пелианците спокойно биха ги пренебрегнали. И обратно — ако бяха прекалено големи, дори човек като Озер щеше да се почувства длъжен да ги върне… Затова изчисленията трябваше да бъдат премерени абсолютно точно… — Майлс въздъхна и доволно се отпусна върху възглавницата. Твърдо реши да запомни някои от най-сочните фрази, използвани от Озер. Бяха наистина забележителни…

— Има още нещо, което ще ти хареса, адмирал Нейсмит — нетърпеливо се намеси Аусън. — За последните два дни четирима от независимите капитан-собственици на Озер са извършили топлинен скок и са напуснали космическото пространство на Тау Верде. От комуникациите, които успяхме да прихванем, става ясно, че те твърдо отказват да се завърнат…

— Великолепно! — възкликна Майлс. — Ето това се казва блестяща операция!

Погледна към Елена и откри гордост в очите й. Мигновена, но ясно очертана, въпреки болката.

— Значи правилно съм предполагал, че пипнем ли четвъртата парична доставка, нашата стратегия ще се увенчае с успех. Отлично изпълнение, командор Ботари!

Тя колебливо се усмихна.

— Липсата ти се чувстваше остро… Имахме доста големи загуби…

— Това можеше да се очаква. Пелианците положително са били бесни и са оказали яростна съпротива… — Премести поглед върху Тънг точно навреме, за да забележи знаците, които правеше на Елена: — Много по-лошо ли е от предварителните ни разчети?

— Имаше моменти, в които бях готов да се закълна, че тя няма представа за загубите — поклати глава Тънг. — В определени ситуации човек просто не може да иска от наемниците да го следват…

— Никого не съм карала да ме следва — намеси се Елена. — Хората го направиха доброволно. — Извърна глава към Майлс и шепнешком добави: — Просто си мислех, че така трябва да се води ръкопашен бой… И през ум не ми минаваше, че може да бъде толкова страшно!…

Тънг забеляза разтревоженото изражение на Майлс.

— Щяхме да платим далеч по-висока цена, ако тя се беше подчинила на моята заповед за отстъпление — каза той. — При това щяхме да я платим за нищо… — Кимна с одобрение на Елена, тя му отговори. Иван изглеждаше напълно ошашавен.

Откъм коридора се разнесе напрегнат шепот. Торн спореше за нещо с хирурга.