Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 168

— Трябва! — повиши глас той. — Това е от жизненоважно значение!…

След миг на вратата се появи едрата фигура на хермафродита, влачейки след себе си хирурга.

— Адмирал Нейсмит, комодор Тънг! Озер е ТУК!!!

— Какво?!

— Виси малко извън обсега на нашите оръжия заедно с цялата си флота… Или по-скоро с това, което е останало от нея! Иска разрешение за кацане на флагманския кораб!

— Това не може да бъде! — възкликна Тънг. — Кой тогава пази топлинната дупка?!

— Точно така, кой?! — възбудено изкрещя Торн.

Майлс скочи на крака, пребори се успешно с вълната на световъртежа и потърси пипнешком халата си.

— Донесете ми дрехите — просъска той. — Веднага!

* * *

Прилича на ястреб, помисли си Майлс. Да, това е най-подходящото определение за адмирал Озер. Сивееща коса, извит като клюн нос, остър и проницателен поглед, закован върху лицето на Майлс. Владее до съвършенство поведението, което кара младшите офицери да се чувстват виновни, прецени моментално Майлс. Отърси се от влиянието му и посрещна с хладна усмивка приближаването на истинския наемнически командир. Острият и студен рециклиран въздух нагарчаше в ноздрите му и имаше вкус на изкуствен стимулатор. Човек положително може да се опие от него, помисли си Майлс.

Озер беше заобиколен от свитата си — трима от капитаните-наемници, двама капитан-собственици, всички придружени от своите заместници. Майлс беше начело на целия си команден състав. Вдясно от него стоеше Елена, вляво — Баз.

Озер внимателно го огледа отгоре надолу.

— По дяволите! — промърмори той. — По дяволите!…

Изправи се пред Майлс и без да му подава ръка започна да реди очевидно обмислени и многократно репетирани слова:

— Усетих присъствието ви още в деня, в който навлязохте в космическото пространство на Тау Верде! Пролича си по поведението на фелицианците, по промяната на тактическата ситуация, по поведението на хората ми… — Очите му мрачно се спряха върху капитан Тънг, който сладко му се усмихна: — Дори по поведението на проклетите пелианци!… Мисля, че двамата с вас достатъчно дълго се боричкахме от разстояние!

Очите на Майлс се разшириха. Господи, нима Озер се готви да ме призове на дуел! Сержант Ботари, помогни ми! Вирна брадичка и запази мълчание.

— Не съм привърженик на продължителната агония — каза Озер. — Вместо да гледам как унищожавате флотата ми кораб по кораб, предпочитам да обърна внимание на новината, според която продължавате да набирате наемници за флотата на Дендарии… Докато все още имам какво да предложа…

Измина една дълга секунда преди Майлс да осъзнае, че току-що му беше предложена най-необичайната капитулация в историята на междупланетните войни. МИЛОСЪРДИЕ! О, ДА, ЩЕ ПРОЯВИМ МИЛОСЪРДИЕ И КАВАЛЕРСТВО!…

Протегна ръка и Озер я стисна.

— Възхищавам се на вашата прозорливост, адмирал Озер. Предлагам да се оттеглим насаме и да обсъдим подробностите.

Генерал Халифай и няколко фелициански офицери внимателно наблюдаваха развоя на събитията от балконче, надвиснало над площадката за кацане. Майлс срещна погледа на Халифай. Е, СПАЗИХ ДАДЕНАТА ДУМА, ПОНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕБ, въздъхна в себе си той.