Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 164

— Колко време бях в безсъзнание?

— Три дни. Ти беше…

— Три дни! — извика той и започна да се надига. — Ами нападението срещу парите на озеранците? Ами Баз?…

Елена побърза да го притисне обратно към възглавницата.

— Парите ги прибрахме, Баз се завърна с цялата си група. Всичко е наред, ако не броим факта, че ти замалко не умря от загуба на кръв…

— Никой не е умрял от язва! — възрази Майлс. — Значи Баз се завърна? А къде се намираме, между другото?

— На площадката на рафинерията. Аз също бях уверена, че никой не умира от язва, но лекарите са на друго мнение. Казват, че няма значение къде се намират дупките, през които изтича кръвта — отвън или вътре в тялото… Ще получиш подробен доклад, но първо се виж насаме с Иван… Няма смисъл да си говорите с половината дендарийски наемници наоколо…

— Ами, хубаво… — Очите му с недоумение се спряха на едрата фигура на братовчеда. Иван носеше цивилни дрехи — бетианска риза, бараярски панталони, под които се подаваха бойните ботинки на Имперската армия.

— Искаш ли да ме пипнеш? — ухилено попита Иван.

— Няма смисъл, понякога човек може да пипа и призраци… А дори и да ги подушва и чува… — Майлс неволно потръпна: — Добре, ще се задоволя с думата ти… Но как се появи тук?

— Дойдох да те търся.

— Баща ми ли те прати?

— Не зная.

— Как така не знаеш?

— Ами… Той не е разговарял лично с мен… Виж какво, не е ли пристигнал капитан Димир, не си ли получавал някакви послания от него? У него бяха секретните заповеди, кодовете и всичко останало…

— Кой?

— Капитан Димир, моят командир.

— Никога не съм чувал за него.

— Мисля, че работи в отдела на капитан Илиан — опита се да му помогне Иван. — Елена беше на мнение, че може би си чул нещичко, но не си имал време да му обърнеш внимание…

— Не.

— Нищо не разбирам — въздъхна Иван. — Напуснаха Колонията Бета един ден преди мен, при това на бърз куриерски кораб на Империята… Което означава, че би трябвало да са тук още преди седмица.

— А ти защо си пътувал отделно?

Иван прочисти гърлото си.

— Ами… Едно момиче на Бета, знаеш… Покани ме у дома си, представяш ли си?! Срещнах я на летището, в момента, в който кацнахме… Носеше един от онези късички спортни саронги без нищо отдолу, представяш ли си? — Ръцете на Иван започнаха да чертаят съблазнителни извивки във въздуха, а Майлс побърза да го прекъсне, тъй като знаеше какво ще последва.

— Сигурно е била колекционерка на галактически любовници. На Бета има такива жени… Приличат на бараярците, които събират флаговете на различни провинции. — Самият Иван имаше подобна колекция, спомни си Майлс. — Но какво се е случило с този капитан Димир?

— Тръгнаха без мен — мрачно отвърна Иван. — А аз дори не бях закъснял!

— Как стигна дотук?

— Лейтенант Крой докладва, че си заминал за Тау Верде IV. Затова открих един търговски кораб, който трябваше да лети за неутралните държави на тази планета и помолих да ме вземат. Капитанът ме свали на тази рафинерия…

Ченето на Майлс смаяно увисна.

— Пътувал си на стоп, свалили са те… Имаш ли представа на какъв риск си се изложил?

— Капитанът… всъщност тя беше жена… — объркано примигна Иван. — Беше много мила… Майчински настроена, знаеш…