Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 7

– Болни мозъци – каза шефът на новините и запрелиства вестника. – Какво не им е наред на подобни типове?

– Аз съм специалист по крадци на дребно – отбеляза Деси, – а не по серийни убийци.

Форшберг стана и се запъти към машината за кафе.

„Жертвите в Берлин са австралийци“, прочете Деси. Карен и Уилиам Каули, само по на двайсет и три, но женени от няколко години. Тръгнали на пътуване в Европа, за да преодолеят

смъртта на малкия си син. Вместо това се натъкнали на известните убийци, които трепят млади двойки по целия континент.

Този път картичката бе изпратена на журналист от местен вестник. Тя изобразяваше мястото на бункера на Хитлер с цитат от Шекспир на гърба...

Деси си пое дъх.

To be or not to be. Да бъдеш или да не бъдеш.

Погледна машината за хартия пред себе си.

– Форшберг – каза тя, като прозвуча по-спокойна, отколкото се чувстваше. – Мисля, че са пристигнали в Стокхолм.

2 (От шведски) Големият площад – бел. прев.

3 (От шведски) Старият град – бел. прев.

4 (От английски) Да бъдеш/ или да не бъдеш/ в Стокхолм/ това е въпросът./ Ще държим връзка – бел. прев.

4.

НЯМАШ И НАЙ-МАЛКА ПРЕДСТАВА защо картичката е изпратена точно на теб?

Полицията беше окупирала конферентната зала зад спортната редакция. Комисар Мац Дювал седеше от другата страна на масата и гледаше Деси през дизайнерските рамки на очилата си.

Магнетофон, от стария античен вид с касетка, бавно се въртеше на масата пред нея.

– Ни най-малка – отговори Деси.

Новинарската редакция беше оградена. Група от криминални техници се зае с картичката, снима я и я изпрати за анализ. След това обсади сортирането на пощата. Деси не разбра какво очакваха да намерят там, макар и да носеха цял арсенал от оборудване.

– Писала ли си статии за тези случаи? – попита Мац Дювал. – Отразявала ли си някои от другите убийства в Европа?

Тя поклати глава.

Комисарят я гледаше безизразно.

– Мога ли да те помоля да отговаряш с глас, така че да стане записът?

Тя се изправи на стола и се изкашля.

– Не – повиши глас. – Не, никога не съм писала за тези убийства.

– Нещо трябва да си направила – съмняваше се комисарят. – Защо иначе ще изберат точно теб?

– Поради очевидния ми чар и привлекателност? – предположи тя.

Дювал натискаше копчетата на някаква малка джаджа, за

която Деси допусна, че е вид електронен бележник. Пръстите му бяха дълги и тънки, с оформен маникюр. Беше облечен в сако с вратовръзка и розова риза.

– Да се спрем пак на теб: откога работиш в „Афтон-

постен“?

Деси сключи ръце на коляното.

– Скоро ще станат три години – отговори тя, – на непълен работен ден. Пиша и дисертация.

– Дисертация? За какво?

– По образование съм криминалист със специалност престъпления с частна собственост. Карала съм и допълнителен курс по журналистика в Стокхолмския университет, така че имам и журналистическа диплома. Сега работя върху дисертацията си...

Остави изречението недовършено. Дисертацията върху обществените последици от дребни кражби с взлом бе останала, меко казано, на заден план. Не беше написала и ред повече от една година.

– Би ли се определила като високопрофилиран или известен новинарски репортер?