Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 6

Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд

Вдигна снимката на ръцете и остави пръста си да проследи очертанията на красивата женска длан; усмихна се, когато пръстът му се забави върху белега по рождение на ставата на палеца.

Тя свиреше на пиано, беше експерт по Франц Лист.

Въздъхна дълбоко, остави снимката и взе своя „Глок“. Беше оригинален модел от 1983, който не го беше изоставял от първия ден в отдела преди деветнадесет години. Погали с длан матовата пластмаса на дръжката на пистолета, освободи предпазителя и напъха цевта в устата си. Усети вкус на барут и метал. Затвори очи, стаята бавно се прекатури надясно от прекалено многото „Ризлинг“.

Не, помисли си. Още не. Още не съм готов.

3.

Петък, 11 юни

Стокхолм, Швеция

КАРТИЧКАТА ЛЕЖЕШЕ В ПОЩАТА заедно с покана за турнир по петанк между новинарската и спортната редакция и покана за вечер на дегустиране на вина от културния отдел. Деси Ларшон простена високо и изхвърли известията за безсмислените събития направо в машината за рециклиране на хартия: ако хората се отдаваха малко повече на работата си, вместо да играят с метални топки и да се потупват по гърба, тогава може би този вестник щеше да има бъдеще. При сегашната ситуация тя се съмняваше в това.

Беше напът да отреди същата съдба на картичката, както на играта на топки и гуляя, но се спря и я погледна още веднъж.

Кой в днешно време, всъщност, изпращаше картички? Не беше ли чувал да се говори за дигитално общество? Електронна поща или електронно съобщение?

На картичката се виждаше „Стурториет“2 в Гамла стан3, слънцето грееше и небето беше синьо. Хората седяха на пейките и ядяха сладолед, водата от фонтана по средата шумолеше. Две коли стояха пред входа на сградата на борсата: един сааб и едно волво.

Деси обърна картичката.

To be or not to be

in Stockholm

that is the question

We’ll be in touch4

Каква беше тази глупост?

Завъртя картичката и се втренчи отново в изображението, като че то щеше да даде пояснение на загадъчните редове от другата страна. Хората ближеха сладоледи, водата шумолеше. Нито волвото, нито саабът помръдваха.

Прочете пак текста. Той беше написан на ръка с красиви печатни букви.

Хората трябва да си създадат живот, помисли си тя и изхвърли картичката в машината за хартия.

После се отправи към работното си място в криминалната редакция.

– Случило ли се е нещо? – обърна се към Форшберг, шефът на новините, постави раницата на бюрото си заедно с каската за колелото и шушляковото яке.

Форшберг я погледна над очилата за части от секундата и отново се зачете във вестника пред себе си.

– Хюго Бергман е написал интересна статия, либералите настояват за създаване на европейско ФБР; открили са и още една убита влюбена двойка. Този път в Берлин.

„Какви лъжи е написал пък сега Хюго Бергман?“, помисли Деси и седна зад бюрото си. Извади лаптопа от раницата, логна се в мрежата на вестника и главната страница на изданието в интернет се появи.

– Нещо, с което да продължа? – зачуди се тя и кликна върху новината за двойното убийство в Берлин.