Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 8

Деси се засмя неуместно.

– Едва ли – отговори тя. – Аз не пиша за новини, а разследвам истории, които са ме заинтригували. Вчера например имах публикувано интервю с Разбивача Бенгт, най-известният крадец в Швеция. Осъден е за 318 кражби с взлом на еднофамилни къщи, без да включвам....

Комисар Дювал я прекъсна и се наведе напред над масата.

– Обичайният сценарий е изпращачите на картичката да продължат кореспонденцията. Възможно е да получиш още пратки.

– Ако не ги заловите преди това – вмъкна тя.

Срещна погледа на полицая. Беше светъл и непроницаем зад проблясващите очила.

– Не знаем подбудите на убийците – продължи той. – Говорих с тайните служби и всички сме на мнение, че засега не се нуждаеш от лична охрана. Ти смяташ ли, че ти е нужна?

Студени тръпки я побиха по гърба.

– Не – отрече тя. – Не. Не ми е нужна никаква лична охрана.

5.

СИЛВИЯ И МАК се разхождаха прегърнати и очаровани в сърцето на средновековния Стокхолм. Тесните калдъръмени улички се виеха между нестандартни сгради, наклонени една към друга. Слънцето грееше на безоблачното небе, така че Мак си съблече ризата. Силвия го погали по корема и страстно го целуна.

– Гладен ли си? – попита тя, като го лижеше по шията.

– Да – отговори той, – яде ми се нещо студено.

Тя се засмя и посочи:

– Будка за сладолед!

Градът се разкри пред тях и те се озоваха на едно малко триъгълно площадче с прастаро дърво по средата. Няколко момиченца скачаха на въже върху камъните, двама по-възрастни мъже седяха на една пейка и играеха шах.

Гигантската корона на дървото засенчваше целия площад и караше слънчевата светлина да трепти над каменната настилка и фасадите. Купиха си по един сладолед и седнаха на една богато украсена пейка, която навярно бе стояла под дървото стотици години.

Въздухът беше свеж, кристално чист, птиците пееха като обсебени в короната от листа над тях. Не се чуваше градски шум, с изключение на смеха на момиченцата и ритмичните удари на въжето върху уличните камъни.

Площадът им беше оазис, обграден от петстотингодишни сгради в наситени цветове, чиито прозорци блестяха.

– Къде да отидем първо – в Националния музей или в Музея за модерно изкуство? – попита Силвия, като се изтегна на пейката с глава върху коляното на Мак и запрелиства туристическия справочник.

Той я погали по косата и изяде вафлената фунийка на сладоледа си.

– За модерно изкуство – отговори Мак. – Винаги съм искал да видя „Козата“ на Раушенберг.

Поеха от площада по северната улица и минаха покрай една красива статуя на „Свети Георги и Змея“. Минута по-късно слязоха отново на кея, точно срещу ветрохода „Аф Чапман“, закотвен на остров Шепсхолмен.

Бял параход се приближаваше към пристанището, друг се отправяше на път.

– В този град навсякъде има вода – каза Мак изумен.

– Стокхолм е построен върху четиринадесет острова – прочете Силвия в туристическия справочник. – В архипелага покрай града има още тридесет хиляди. Това трябва да е Кралският дворец.

Вляво от тях се извисяваше огромен палат в италиански бароков стил.