Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 3

– Мона Лиза? – попита тя.

Мак се усмихна.

– Коя друга? Но първо трябва да помогнеш да почистим.

Сложиха ръкавиците, взеха салфетки от банята и започнаха методично да забърсват всичко, до което са се докосвали в стаята, включително и телата на двамата, които лежаха в безсъзнание на леглото. Силвия погледна члена на мъжа.

– Не е чак толкова голям – каза тя и Мак се засмя.

После се огледа наоколо в стаята.

– Готов ли си? – попита тя и върза косата си на конска опашка.

Съблякоха се чисто голи, сгънаха дрехите си и ги сложиха възможно най-далече от леглото.

Силвия започна с мъжа, не от сексистки съображения, а просто защото той беше по-тежък. Седна зад него и го опря на коляното си, отпуснатите му ръце се мятаха встрани. Той издаде звук, приличащ на хъркане. Мак постави краката му плътно един до друг, скръсти ръцете му на корема и є подаде шилото. Тя го пое с дясната ръка. Със свивката на лявата притискаше челото на мъжа, за да държи главата му изправена. Напипа пулса на шията с върха на пръстите и прецени струите.

След това забоде шилото право в лявата артерия на врата. Решително и бързо го прокара през мускули и сухожилия, докато чу хриповете – доказателство, че трахеята му бе прерязана.

***

ТОЙ БЕШЕ В БЕЗСЪЗНАНИЕ и пулсът му не бе учестен, кръвното налягане бе ниско, но натискът в артерията в първите секунди накара кръвта да бликне като фонтан на около четиридесет сантиметра от тялото. Силвия внимаваше да не бъде опръскана.

– Бинго – каза Мак.

Скоро силата на струята намаля и се превърна в ритмично туптене. Бълбукащият звук на бликналата от прерязаната трахея кръв, смесена с кислород, затихваше постепенно, докато спря напълно.

– Добра работа – каза Мак.

Силвия се отмести внимателно и наклони мъжа към евтината табла на леглото.

Ръцете є се окървавиха, когато постави дланите му на корема, дясната върху лявата, но все още не възнамеряваше да се мие.

– Сега е твой ред, скъпа – обърна се към жената.

Емили беше лека и лесна, дишането є почти беше спряло. Кръвта едвам пръсна.

– Колко шампанско изпи тя всъщност? – попита Силвия и постави дланите на жената върху корема.

Погледна с неприязън окървавените си ръце и влезе под душа. Мак є направи компания. Махнаха гумените ръкавици. Внимателно се насапунисаха. Насапунисаха и шилото, изплакнаха се и оставиха душа да тече. Подсушиха телата си с една от хотелските хавлии и я напъхаха най-отгоре в раницата на Силвия. После се облякоха и извадиха полароидния фотоапарат.

Силвия погледна фигурите на леглото и се поколеба.

– Какво мислиш за това? – попита тя. – Ще стане ли?

Мак вдигна фотоапарата. Силната светкавица ги заслепи за миг.

– Ще стане супер – отвърна той.

Силвия натисна бравата с лакът. Пристъпиха в безлюдния коридор. Нямаше камери за наблюдение. Бяха забелязали това, когато се качваха. Мак дръпна ръкава си върху пръстите и непохватно закачи табелката „Не безпокойте“ от външната страна. Вратата се затвори с почти безшумно щракване. Нощните звуци се сливаха с тишината. Лекото шуртене на душа вероятно слабо се различаваше от шума на вентилационната система.