Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 2

На улицата извади един джойнт, който запали и подаде на британката. Силвия обвиваше с ръце талията на съпруга є и го гледаше в очите настойчиво.

– Тези бутилки – каза тя, – искам да ги изпия заедно с теб. Във вашата стая.

Мъжът преглътна звучно и погледна към съпругата си.

– Тя може да си поиграе с Мак междувременно – прошепна Силвия и го целуна.

Махнаха отново за такси.

1 (От френски) Зала на Генералните щати – бел. прев.

***

ХОТЕЛ „ЦЕНТРАЛ“ в Париж беше спретнат, но не луксозен хотел в Монпарнас. Фоайето беше празно. От стаята на рецепцията идваше миризма на кафе и трептяща светлина от телевизор. Взеха асансьора до третия етаж и се строполиха, кикотещи се и леко замаяни, в стаята с изглед към „Рю дю Мен“. Стените бяха слънчевожълти. В средата на дебелия, небесносин мокет се намираше огромна спалня.

– Веднага ще я отворя – каза Мак, взе едната от бутилките шампанско и отиде в банята.

Силвия целуна още веднъж англичанина, този път по-искрено. Забеляза, че дишането му се учести. Вероятно вече беше възбуден.

– Ти си голямо момче, нали? – каза тя с нисък, мъркащ глас и погали крака му нагоре към чатала. Видя, че съпругата му се изчерви.

– До дъно! – провикна се Мак, като влезе в стаята с четири импровизирани чаши за шампанско от минибара.

– Хайде! – извика Силвия, сграбчи една от чашите и я пресуши.

Англичаните бързо последваха примера є. Мак се смееше и пълнеше пак чашите. После запали още един джойнт.

– Откога сте женени? – попита Силвия, дръпна силно от марихуаната и я подаде нататък.

– От четири седмици – отговори британката.

– Представете си – продължи Силвия, – колко много прекрасни нощи ви предстоят.

Мак изпразни бутилката. Придърпа англичанката към себе си и прошепна нещо в ухото є. Тя се засмя нежно. Силвия се усмихна.

– Мак може да издържа дълго – добави тя. – Ще се състезаваме ли с тях?

Наведе се и гризна британеца по меката част на ухото; тогава забеляза, че клепачите му започнаха да се притварят. Жена му се кикотеше – ниско и притеснено.

– Още няколко минути – каза Мак.

Силвия се ухили и разкопча ризата на англичанина. Събу обувките и панталоните му, преди той да се стовари върху завивката.

– Клайв – бърбореше неясно жената, – Клайв, обичам те завинаги, знаеш това...

После заспа и тя. Мак бе успял да съблече всичките є дрехи без бикините. Свали и тях, занесе я на леглото и я положи до съпруга є. Косата є се разстилаше наоколо като ветрило, малко по-къса от тази на Силвия, но с почти същия цвят.

Силвия извади портфейла є, прегледа набързо кредитните карти, след което внимателно погледна паспорта є.

– Емили Спенсър – прочете тя и се взря в снимката. – Ще свърши работа, достатъчно си приличаме.

– Мислиш ли, че е роднина на Лейди Ди? – попита Мак, като едновременно с това изниза сватбените є пръстени.

Силвия събра дрехите на Емили Спенсър, ценностите и други важни принадлежности и ги напъха в раницата си. После отвори външния джоб и извади гумените ръкавици, хлорхексидина и шилото.