Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 112

112.

ДЕСИ БЕШЕ ОБЛЯТА В КРЪВ и крещеше, но това не беше нейната кръв. Беше кръвта на Силвия, беше мозъкът на Силвия, разпръснат на петна по лицето є и шушляковото яке; Силвия беше тази, която се свлече на земята, която изпусна ножа и към която се втурна Малкълм.

Деси се запрепъва и намери опора в един от автобусите, Джейкъб вървеше с насочено оръжие към Малкълм.

– Падни на колене с ръцете на главата! – извика той. Крещеше, за да заглуши звъна в собствените си уши, но Малкълм изглежда не чуваше. Младият мъж се свлече до мъртвото тяло на сестра си и го пое в скута си. Не плачеше, а направо виеше и започна да го люлее, напред-назад, напред-назад, напълно сляп за света наоколо.

Джейкъб се приближи с вдигнато оръжие. Той извади с едната ръка белезниците от колана, като междувременно се опитваше да влезе в контакт с мъжа.

– Малкълм Рудолф, полицията е на път. Пусни тялото и застани на колене с ръцете зад главата...

Воят утихна. Раменете на русия мъж се отпуснаха.

Той положи тялото на сестра си на асфалта.

Джейкъб видя, че я беше улучил точно между очите. Дупката, направена от куршума, зееше червено-черна, широко отворените очи гледаха празно към небето. Цялата тилна част на главата є беше отнесена.

– Ти я уби – каза Малкълм на пресекулки и застана на колене до тялото. Ръцете му висяха отстрани, гърбът му бе приведен като на стар човек.

Джейкъб отвори белезниците и се наведе, за да ги закопчее на китките зад гърба на Малкълм Рудолф.

Изобщо не успя да види ножа.

Със светкавично бърза маневра братът се хвърли, за да го забие в сърцето му. Инстинктивно движение отмести Джейкъб на сантиметри вдясно, ножът разряза тънката кожа на велуреното яке и гладката подплата, срещна кожа, сухожилия, мускули и разряза вени, артерии и белодробна тъкан.

Чу крясък, една жена крещеше, почувства топла кръв да пулсира навън от тялото му и усети, как светът се преобърна. Един изстрел профуча, ехото закръжи около главата му, мъжът пред него се свлече на земята с ръце на диафрагмата.

Някой го хвана, положи го внимателно на земята и разкъса дрехите му.

Беше Деси, неговата Деси, не, беше Кими, неговата Кими, само това знаеше!

Обичното му малко момиченце, то не беше го изоставило!

– Кими – прошепна той. – Знаех, че ще се върнеш.

Епилог

Бей Бридж, Бруклин, САЩ

ВЯТЪРЪТ ДОВЯ СЪС СЕБЕ СИ миризмата на океан и изгорели газове от „Лейф Ериксон Драйв“ по-надолу.

Накара листата над него да зашумят и електрическите кабели да запеят.

Джейкъб седеше на стълбите пред малката си къща и гледаше малчуганите от квартала как тренират бейзбол на тревното игрище от другата страна на улицата.

Жегата най-сетне се беше предала. Наближаващата есен се усещаше във въздуха.

Слънцето стоеше косо на небето, дърветата правеха дълги сенки по цялата улица.

Белият му дроб се беше излекувал. Болката в ръката почти изчезна. Вместо това раната беше започнала да сърби. Понякога му се струваше, че това е дори по-лошо.