Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 110
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Джейкъб погледна часовника си.
Девет и половина.
Големи автобуси с туристи започнаха да пристигат на паркинга пред „ИКЕА“. Изглежда, идваха от цяла Арктика, Джейкъб забеляза норвежки, финландски и руски номера.
Скоро ги последва и колоната от леки коли.
– Четвъртък преди деня на лятното слънцестоене – каза Деси. – Това е пикът в седмицата за най-голямо пазаруване в Швеция. Надминава дори коледното.
Джейкъб не отговори.
Той усещаше как скърца със зъби.
Пред входните врати на магазина за мебели се образува опашка.
Джейкъб погледна часовника си.
Десет без три.
Погледна и в огледалото за обратно виждане.
Редица от коли: сини, червени, бели, черни, пълни с пазаруващи северняци.
Притисна ръце към челото си.
Вратите се отвориха.
Хората се стекоха в приличащата на склад сграда.
Джейкъб мислеше, че ще излезе от кожата си.
– Какво, по дяволите, е това? – изрева той. – Къде, мамка му, се бавят?
Деси не отговори.
– Трябва да са минали по друг път – продължи Джейкъб. – Няма да минат през Хапаранда. Шибаният ти братовчед престъпник се е объркал. Може дори тайно да се е споразумял с тях, може би ни е измамил да стоим тук, за да могат те да се измъкнат...
– Престани! – каза Деси тихо.
Той посочи обвиняващо с пръст към нея.
– И ти ли си замесена? Какво?!
– Джейкъб, успокой се, не знаеш какво говориш...
Джейкъб завъртя ключа и двигателят закашля.
– Какво правиш? – попита Деси. – Къде тръгваш?
– Не мога да стоя повече тук. Ще откача...
– Чакай – каза Деси, – чакай, червена кола, идва червена кола, мисля, че е волво...
Джейкъб вдигна глава към огледалото.
Беше волво комби, по-стар модел.
В него седяха двама души.
Рус мъж и тъмнокоса жена.
110.
ВОЛВОТО ЗАПЪЛЗЯ бавно към голямото кръгово кръстовище с дървета по средата.
Джейкъб са включи в трафика и застана съвсем зад тях.
Сърцето му туптеше с такава сила, че му беше трудно да възприеме звуците от действителността наоколо.
Волвото спря вътре в кръстовището и като че шофьорът се поколеба. Опашката пред митницата се простираше пред тях.
– Разбрали са, че не могат да карат по този път – каза Деси. – Не и с тази кола.
Джейкъб извади белезниците от вътрешния джоб на якето си и ги напъха отзад на кръста. След това се наведе и извади глока от кобура на глезена си.
Той усети дишането на Деси.
– Джейкъб, какво смяташ...
В същата секунда волвото рязко зави и се включи отново в движението. Шофьорът пое наляво и се навря покрай кола с каравана и миниван с надпис на кирилица отстрани.
Джейкъб включи на първа и натисна газта с всички сили. В следващия миг обаче трябваше да набие спирачки заради един камион, който вече беше навлязъл наполовина в кръстовището.
– Шибана работа! Ще ги изгубим!
– Карат направо – извика Деси, навела се навън през страничния прозорец. – Сега завиват надясно! На паркинга на „ИКЕА“ са!
Джейкъб мина покрай камиона. Одраска едно пежо и се промуши на паркинга на магазина, докато собственикът на пежото разярено бибиткаше зад него.
Паркингът представляваше истински ад. Коли, автобуси и ремаркета се провираха наред с гигантски колички за пазаруване, детски колички и хиляди хора.