Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 113

Погледна надолу към Шор Роуд. Все още никакво такси.

Дръпна раздразнено поддържащата превръзка. Следващата седмица щеше да я свали. Казаха му, че ангелите са го пазели.

Малкият град до полярния кръг, където дробът му бе надупчен, а ръката му – почти отрязана, нямаше болница, но в спешното отделение на лечебницата работеше по заместване един унгарски лекар със специалност микрохирургия. Унгарецът заши мускулите и вените, като същевременно изпразни запасите на отделението от кръвна плазма заради него. И с един сигнал за помощ беше оживял.

Малкълм Рудолф не бе имал същия късмет.

Непреднамереният изстрел на Джейкъб беше уцелил черния му дроб. Той кървял в медицинския хеликоптер.

Когато Джейкъб са събуди и си спомни какво се бе случило, се подготви за среща с шведското правосъдие.

Предположи, че ще го оправдаят за самата стрелба. Габриела чу цялото развитие на събитията по мобилния телефон на Деси. Било ясно, че е стрелял в самоотбрана.

Не знаеше обаче как ще обясни за служебното оръжие. Европейците гледаха сериозно на незаконното притежание на оръжие.

Когато Мац Дювал го посети в болницата, бе готов да отговаря. Но комисарят само му съобщи, че няма да има предварително разследване. Подозренията били отхвърлени с мотивацията, че престъпление не можело да бъде доказано. Така се постъпвало в подобни случаи, обясни накратко той.

Значи шведите не бяха такива формалисти, за каквито ги бе мислил.

Получи обратно пистолета си, когато напусна страната.

Момчето на Андерсън направи точно попадение от другата страна на улицата. Топката се изстреля като снаряд към гаража на Джонсън (който вече не беше на Джонсън, естествено, а на полското семейство, както и да се казваше). Джейкъб притаи дъх чак докато топката срещна тухлената стена, на пет сантиметра от прозореца.

Самият той беше играл бейзбол на това игрище. Беше чупил прозореца на гаража на Джонсън няколко пъти. Къщата беше домът от детството му, и на баща му, и на Кими.

Ако само можеше да махне този проклет парцал около

шията? Какво можеше да се случи? Ръката му едва ли щеше да падне, нали?

Едно такси се приплъзна бавно по улицата и спря до тротоара по-долу. Джейкъб остана седнал, докато Линдън Гребс излезе от задната седалка с грозната си моряшка торба.

– Седиш си тук, еднорък бандит? – каза бившият агент от ФБР.

Джейкъб се посмести и направи място на стария си ментор.

– Как мина операцията? – попита той.

Линдън Гребс въздъхна тежко и седна до него.

– Отсега нататък никога няма да мога да използвам „приятеля“ за нищо друго освен за пикаене, но човек трябва да се радва на малките неща.

Останаха седнали един до друг.

Малчуганите отсреща се скараха за нещо, посбиха се малко и после се разотидоха по домовете.

– Какво се случи в Монтесито? – попита Джейкъб.

– Откриха останки от млада жена в задния двор на Замъка – отговори Линдън Гребс. – Не беше заровена толкова дълбоко и не беше лежала особено дълго. Четири, пет години според съдебния лекар.