Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 108

107.

СЛЕД ЙОРНШЬОЛДСВИК ГОРАТА стана по-гъста, населените места по-редки. Между градовете Умео и Шелефтео, отсечка от почти 150 километра, той едва ли видя и една къща.

В село Бюске часовата разлика си каза своето. Способността му да преценява разстоянието изчезна съвсем и той събуди Деси, за да го смени зад волана.

Заспа неспокойно. Слънцето вече грееше в очите му.

Кими беше при него.

Изглеждаше така, както когато замина за Рим, беше облечена с новото зимно палто и с жълтата шапка.

Джейкъб виждаше, че е разстроена и плачеше. Тя стоеше в клетка от стъкло, чукаше с юмруци по прозрачните стени и го викаше, викаше татко си. Той се опитваше да є отговори, но тя не го чуваше.

Кими! – крещеше той. – Тук съм! Идвам!

– Джейкъб?

Събуди се и се изправи рязко.

– Какво?

– Викаше.

Колата не помръдваше. Намираха се в покрайнините на някакво населено място. Наляво имаше голяма сграда на депо, надясно – редица ниски офиси. Съмнало се беше напълно, светлината се процеждаше през тънки облаци, наоколо беше равно и пусто.

– Къде сме?

– Мостът към финландската страна се намира на километър напред. Робърт чака малко по-наблизо, от другата страна на кръговото. Нощта е била спокойна. Никакво червено волво. Никаква млада двойка.

Той премигна и се огледа наоколо.

– Това е Хапаранда.

– Да, разбира се – каза тя на фински.

Погледна я с неразбиране.

– Фински, разбира се, бейби. Роберт ни чака.

Деси запали двигателя и подкара към огромно кръгово кръстовище с малка горичка по средата.

– Приятелите му са на всички мостове по реката и на два от по-големите яхтени кейове. Колегите му от финландската страна са също предупредени. Никой не е имал за какво да докладва.

– Благодаря ти, Господи, за организираната престъпност – измърмори Джейкъб.

Гигантски комплекс от сгради с безкрайни площи за паркиране се разкри от лявата страна на колата.

– Какво е това чудовище? – попита той.

– Най-северната „ИКЕА“ на света. Ето там е Роберт!

Спряха до специално оборудвана тойота ландкрузер, най-нов модел. Облегнат на блестящия лак, стоеше един великан с руса коса на конска опашка и бицепси като дървени пънове.

Деси бързо слезе от колата и се хвърли в прегръдката му. Великанът я сграбчи с широка усмивка на лицето. Ревност проряза Джейкъб в гърдите. Той бавно се приближи към огромния мъж.

Ръцете му бяха покрити с груби татуировки. Липсваха му два предни зъба.

Без съмнение би могъл да се нареди сред водачите на малка мотоциклетна банда в Лос Анджелис.

– Ти ли си американецът? – каза той с носов шведски акцент и подаде напред юмрук.

Ръката на Джейкъб изчезна в желязната захватка на грамадния мъж.

– Да – отговори той.

Братовчедът Роберт го придърпа към себе си и понижи глас.

– Не си мисли, че можеш да се скриеш само защото си от Щатите. Лош ли си с Деси, винаги ще те намеря.

– Ще го имам предвид – отговори Джейкъб.

Великанът пусна ръката му.

– Видяхме ги на кръстовището в Мурейрв тази нощ. Минаха преди половин час в червено волво с фалшиви номера. Поеха по Е10 надолу към Хапаранда.

Джейкъб почувства как адреналинът му се покачва.