Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 106
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Не изглеждаше никак изненадан да я види във всекидневната си, за първи път от погребението на майка є. Вместо това запримигва подозрително към Джейкъб.
– Джейкъб се занимава с малко по-сериозни неща – каза Деси, взе дистанционното и спря телевизора.
След това седна на масата, точно пред стареца.
– Дядо, имам един въпрос. Ако искам да избягам от полицията, нямам пари и искам да се скрия във Финландия, как ще постъпя?
Старецът премигна още няколко пъти.
Той погледна крадешком към Джейкъб с одобрение, поизправи се във фотьойла и се взря във внучка си вече с интерес.
– Какъв език говори той? – попита озадачено Джейкъб.
– Диалект от Питео – обясни Деси, – един почти отмрял диалект от родния му край. По-различен е от шведския, дори в сравнение с норвежки и датски. Този имот е бил на баба. Никой тук не го разбира.
Тя отново се обърна към дядото.
– Не – каза тя, – нищо не сме направили. Само питам, чисто хипотетично.
– Благодарим – каза Деси. – С удоволствие кафе и сандвичи, ако имаш.
Старецът стана и запристъпва бавно към кухнята. Деси използва момента да излезе в мрачното антре и да пропълзи под стълбите, където се намираше единствената тоалетна с течаща вода в къщата.
Когато се върна, деденцето беше намазал филии и бе стоплил вода за нескафе.
Седеше с ръце, скръстени върху мушамата и с присвити очи.
Деси кимна и отхапа от хляба с кашкавал.
След това започна да превежда на Джейкъб.
Не можеш да се скриеш във Финландия. Финландската полиция била много по-ефективна от шведската. Всички финландски бегълци идвали в Швеция. Но ако все пак по необходимост някой трябваше да премине във Финландия, нямаше никакъв проблем, стига да разполага, разбира се, с току-що открадната, все още необявена за издирване кола.
Река Торне можеше да се прекоси свободно по цялото є протежение. Мостове имаше в Хапаранда, Йоверторнео, Пелло, Колари, Муонио и Каресуандо.
Всеки проход си имаше предимства: Хапаранда беше най-големият с най-бавни митнически проверки; Колари беше най-ненатовареният, но там всички се забелязваха най-много. В Мурйерв трябваше да избираш, накъде да караш: на север към Йоверкаликс или на юг към Хапаранда. След това отпрашваш яко дим към Русия.
– Русия – попита Джейкъб. – Колко път има дотам?
– 300 километра – каза Деси.
– Господи – възкликна Джейкъб. – Та това е нищо, колкото от Манхатън до Лонг Айлънд.
Според дядото беше трудно да влезеш в Русия. И винаги е било. По негово време имало мини в ничията земя, но вече ги нямало. Сега пасажът представлявал външна граница на Европейския съюз и като такава можел да затрудни преминаването, но не и да го направи невъзможно.
Проблемът не бил да излезеш от Европейския съюз, а да влезеш в него. Трябвало да оставиш колата си и след това да преминеш пеша, най-добре малко над Таммела. Имало голям път от другата страна на границата, който водел към Петрозаводск и по-нататък към Санкт Петербург.
