Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 107
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Деси и Джейкъб седяха мълчаливи, когато мъжът свърши.
Той се изправи, остави чашите за кафе на мивката и се заклатушка отново към телевизора.
– Ще затворим вратата заради комарите, когато тръгнем – повтори Деси.
106.
ЗАРЕДИХА С ДИЗЕЛ от нелегалния стопански резервоар на имота.
След това Джейкъб седна зад волана.
– Накъде да карам?
– Направо, докато видим Суоми, Финландия, на табелите – отговори Деси и опъна назад седалката.
Той подкара на север и излезе отново на европейския път.
Джейкъб знаеше само, че ако братът и сестрата Рудолф успеят да се доберат до Русия, никога повече нямаше да ги види. Тези, които имаха пари, можеха да си купят подслон, а тези, които нямаха, можеха да изчезнат между милионите бездомни в страната.
Сграбчи волана и натисна газта.
Главата му все още беше замаяна след дългата дрямка. Колата беше малка и бавна, със странно хълцащ двигател, никога преди не беше карал дизел.
Гледките се сменяха една след друга, беше наистина замайващо красиво.
Остри скали се спускаха стремглаво надолу в морето. Синеещи се хълмове се издигаха на север. Пътят се виеше покрай морето, все по-тесен и начупен.
Пътуваше към края на света.
Мобилният телефон на Деси зазвъня на таблото.
Погледна скришом жената до себе си; тя спеше дълбоко с полуотворена уста. Не беше почитател на електронните вещи и не притежаваше мобилен телефон, но знаеше какво да направи, за да отговори.
– Намерихме кутията за съхранение – съобщи Габриела. – На нивото на метрото на централна гара. Беше прав.
Сви ръка в триумфиращ жест.
– Съдържаше всичко, което предполагаше: светли обувки, кестенява перука, манто, панталони, слънчеви очила, полароиден фотоапарат, два пакета филми, писалки, пощенски марки, картички, капки за очи и едно изключително остро шило, плюс още други... – тя млъкна.
– Какво? – попита Джейкъб. – Какво още имаше в нея?
Деси се събуди от високия му глас и се понадигна до него.
– Намерихме паспортите и портфейлите на всички убити младежи, без Атина и Залцбург.
Наби спирачка и спря колата до едно отворено кафене.
Търсеше думите, но не ги откриваше.
– На Кими е тук – снижи глас Габриела. – На масата пред мен са. На годеника є също. Ще ги получиш, когато се върнеш.
– Окей – смотолеви той.
– Искахте да знаете дали вечерта са били откраднати коли в Северна Швеция, нали? Фермер на север от Юсинге е съобщил за откраднато волво 245. Модел 1987, червено, с регистрационен номер СХС 411.
– 245, това е комби?
– Ще изпратя есемес с данните.
Той включи на скорост и се огледа наоколо.
Намираха се в малко селце. Точно пред тях имаше кафене с обширен паркинг.
– Докъде стигнахте – попита Габриела.
Джейкъб зави и излезе на пътя след голям камион, натоварен с дърва.
– До средата. Благодаря, че се обади – каза той.
– Бих искала да мога да направя нещо повече – продължи тихо Габриела.
Деси го погледна.
– Обади се на братовчед си – каза Джейкъб. – Имаме вероятен автомобил за бягство.
Тя взе телефона.
Слънцето изгря на север.
