Читать «Сенчести души» онлайн - страница 232

На секретарката в момента определено не й допадаше как се развиваха събитията. Двамата клиенти и шефът се нахвърлиха върху служителя така, както никога досега.

Елена излезе от обвивката на служителя и остави сферата настрани. Потръпна, сякаш се бе потопила в леденостудена вода.

После покривът се строши.

Блудуед.

Макар и с повреден клюн, огромната кукумявка отчупи доста голямо парче от покрива на каретата.

Всички закрещяха като полудели. Сейбър и Деймън успяха да наранят нападателката. Сейбър се изправи на задните си лапи и се хвърли право към краката на Блудуед. Разкъса единия, преди да падне по гръб в каретата, като едва не изпадна навън. Елена, Бони и Мередит сграбчиха огромното тяло на кучето и го издърпаха обратно на задната седалка.

— Махнете го от мен! Избутайте го на мястото му — простена Бони и се взря в прекрасната си сребриста рокля там, където Сейбър бе разкъсал ефирния плат, оставяйки червени следи от лапите си.

— Е — промърмори Мередит, — следващия път ще си поискаме рокли от стомана. Но искрено се надявам да няма следващ път!

Елена отчаяно се помоли приятелката й да се окаже права. Блудуед сега се спускаше от по-нисък ъгъл, несъмнено с надеждата да откъсне няколко глави.

— Вземете сферите! Хвърляйте ги към нея, щом приближи — нареди Елена. Надяваше се, че гледката на звездните сфери — манията на Блудуед — ще я възпре.

— Не хабете напразно звездните сфери! — изкрещя в същия миг Сейдж. — Хвърляйте всичко друго, но не и тях. А и освен това вече почти стигнахме. Завий рязко наляво, а след това направо.

Думите му вдъхнаха на Елена нова надежда. Ключът е у мен, помисли си. Пръстенът е ключът. Сега трябва само да стигна до Стефан и да отведа всички ни до вратата с ключалката за ключа. Вече съм почти у дома.

Следващият бръснещ полет на Блудуед беше още по-ниско. Кукумявката, ослепяла с едното око, а другото — кървясало, с притъпено от засъхналата й кръв обоняние, се опитваше да удари силно каретата, за да я прекатури.

Ако успее, всички ще сме мъртви, помисли си Елена. А тези, които оживеят, ще се гърчат като червеи по земята и зловещото създание ще ги изкълве един по един.

— НАВЕДЕТЕ СЕ! — изкрещя Елена думата едновременно на глас и телепатично.

Тогава нещо като самолет прелетя толкова близо до нея, че тя усети как огромните нокти отскубват кичури от косата й.

Чу вик на болка от предната седалка, но не вдигна глава, за да види какво беше. И по-добре, защото, когато каретата спря рязко, летящата, пищяща птица на смъртта ги връхлетя с нова сила. Сега Елена се нуждаеше от всичките си умения, за да избегне това чудовище, което се спускаше все по-ниско.

— Каретата, свършено е с нея! Скачайте долу! Бягайте! — прогърмя гласът на Сейдж.

— Конете! — изкрещя Елена.

— И те са свършени! Махайте се оттук, дяволите да ви вземат!

Елена никога досега не бе чувала Сейдж да ругае, но не каза нищо.

Не разбра как двете с Мередит се измъкнаха, препъвайки се една в друга, опитвайки се да си помогнат, но само си пречеха. Бони вече беше отвън, благодарение на удара на каретата в един стълб, след което момичето бе изхвръкнало от нея. За щастие бе паднала върху поляна с грозни, но избуяли червени детелини и не пострада сериозно.