Читать «Сенчести души» онлайн - страница 234

Сега, през нощта, там беше тяхното царство. Нито едно дете или възрастен от Фелс Чърч никога не е бил канен вътре. Всъщност, с изключение на госпожа Флауърс, Стефан — който й бе помогнал да премести тежката мебел тук — и сега Мат, никой друг не бе стъпвал вътре, поне доколкото си спомняше самата собственичка.

Мат разчиташе на това. Той бавно, но внимателно бе изчел материалите от проучването на Мередит, а един конкретен откъс от тях означаваше много за него и госпожа Флауърс. Този откъс бе причината двамата да спят спокойно през нощта, когато се разнасяха гласовете.

Смята се, че китсунетата са нещо като братовчеди на западните вампири. Прелъстяват мъже (тъй като лисичите духове добиват женски форми) и се хранят директно от тяхното чи или жизнената енергия, без да пият кръв. Подчиняват се на правила, подобни на тези на вампирите. Например, не могат да влизат в човешки дом без покана…

И, о, гласовете…

Сега Мат беше изключително доволен, че бе последвал съвета на Бони и Мередит и преди да се прибере у дома, първо бе отишъл при госпожа Флауърс. Момичетата го бяха убедили, че само ще застраши родителите си, ако се изправи срещу тълпата, която искаше да го линчува, готова да го убие заради предполагаемото изнасилване на Каролайн. Изглежда Каролайн почти веднага бе разбрала, че той е в пансиона, но не бе довела преследвачите със себе си. Мат смяташе, че не го е направила, защото е решила, че би било безполезно.

Нямаше представа какво би могло да се случи, ако гласовете принадлежаха на някогашните му приятели, поканени в къщата му, докато си е бил у дома.

Тази нощ…

— Хайде, Мат — прозвуча гласът на Каролайн, ленив, бавен и съблазнително мъркащ. Звучеше, сякаш е легнала на пода и говори в процепа под вратата. — Не бъди такъв досадник. Знаеш, че рано или късно ще се наложи да излезеш.

— Позволи ми да говоря с майка си.

— Не мога, Мат. Казах ти и преди, че в момента тя се обучава.

— За да бъде като теб?

— Нужна е доста работа, за да стане като мен, Мат. — Внезапно Каролайн изостави флиртаджийския тон.

— Обзалагам се — промърмори Мат и додаде: — Ти нарани семейството ми и ще съжаляваш повече, отколкото можеш да си представиш.

— О, Мат! Я се стегни! Никой никого няма да нарани.

Мат отвори бавно двете си ръце и погледна към това, което стискаше между тях. Старият револвер на Мередит, зареден с куршуми, благословени от Обаасан.

— Кое е бащиното име на Елена? — попита тихо, макар че от задния двор на госпожа Флауърс се разнасяше танцова музика.

— Мат, за какво говориш? Да не би да правиш родословно дърво?

— Зададох ти най-обикновен въпрос, Каро. Двете с Елена сте приятелки почти от пеленачета, нали? Така че кое е бащиното й име?

Дочу се някакво шумолене. Когато най-после Каролайн отговори, той съвсем ясно чу как някой й подсказва шепнешком, малко преди да изрече думите, както толкова отдавна бе чул и Стефан.