Читать «Сенчести души» онлайн - страница 215

Деймън подскачаше от стъпало на стъпало като дива коза. Сякаш едва докосваше стъпалата и Елена се зачуди — съвсем внезапно — дали нещо не ги преследва.

Ако беше така, не искаше да го знае. Понечи да вдигне длани, когато Деймън й се озъби шепнешком: „Дръж ги затворени!“ с тон, на който малцина биха имали желание да се противопоставят.

Елена надникна през пръсти, срещна раздразнения поглед на Деймън, но не видя нищо след тях. Притисна отново ръце върху очите си и започна да се моли.

Ако наистина беше робиня, нямаше да оцелееш и един ден тук, осведоми я Деймън, като направи последния скок в пространството, след което я пусна долу върху невидимата — но поне равна — земя.

Аз и не бих искала, отвърна Елена студено. Кълна се, предпочитам да умра.

Внимавай какво обещаваш. Деймън внезапно й отправи ослепителната си усмивка. Можеш да свършиш в друго измерение, опитвайки се да удържиш на думата си.

Елена дори не се опита да му отговори. Бяха навън, свободни, тичаха през стъклената къща надолу по стълбата към долния етаж — малко сложно изпълнение в нейното душевно състояние, но поносимо — и най-накрая изхвърчаха през вратата. На поляната пред Голямата бална зала намериха Мередит и Бони… и Сейдж.

Той също беше с бяла вратовръзка, макар че раменете на сакото му бяха изцапани. Като допълнение към картинката Талон бе кацнал на едното му рамо, а ноктите му бяха разкъсали плата и отдолу бяха избили капки кръв. Но Сейдж сякаш въобще не бе забелязал. Сейбър стоеше отстрани до господаря си и гледаше Елена с очи, твърде дълбокомислени за животно, но без следа от злоба.

— Слава Богу, че се върнахте! — извика Бони и изтича към тях. — Сейдж дойде със страхотна идея.

Дори Мередит беше развълнувана.

— Спомняте ли си, когато Деймън каза, че е трябвало да доведем ясновидец? Е, сега разполагаме с двама. — Обърна се към Сейдж. — Ако обичаш, кажи им.

— По правило аз не взимам тези двамата на приеми. — Сейдж се наведе, за да почеше Сейбър по гушата. — Но едно малко птиченце ми каза, че може да сте загазили. — Ръката му се стрелна нагоре, за да погали Талон и леко разроши перата на сокола. — И така, dites-moi29, моля: Колко дълго вие двамата сте държали половината от ключа, която имате?

— Докоснах я тази нощ, както и в началото, в нощта, в която я намерихме — отвърна Елена. — Но лейди Улма я държа, а Лусен й направи ковчеже и тогава всички ние докоснахме половината на ключа.

— Но само ковчежето отвън?

— Аз държах половината от ключа и един или два пъти я погледнах — обади се Деймън.

— Eh bien30! Миризмата на китсуне все още би трябвало да е много силна върху нея. А и китсунетата имат много отличителна миризма.

— Значи искаш да кажеш, че Сейбър… — Гласът на Елена заглъхна.

— Може да подуши миризмата на китсуне върху половината от ключа. Освен това Талон има отлично зрение. Той може да лети на високо и да гледа за проблясък на злато, в случай че се намира някъде на открито. Сега им покажете какво трябва да търсят.

Елена послушно подаде на Сейбър половината от ключа във форма на полумесец, за да я подуши.