Читать «Сенчести души» онлайн - страница 214

— Ако си мислите, че ще ви помогна, лъжете се — отвърна цветното момиче със същия носов глас. — Мразя хората.

— Но аз съм вампир, както вече сигурно си забелязала — поде Деймън, пускайки в ход целия си чар.

Ала Блудуед веднага го прекъсна:

— Роденият човек винаги остава човек.

— Моля?

Искреното му възмущение беше навярно най-доброто, което можеше да се случи, помисли си Елена, стараейки се да остане скрита зад гърба му. Той беше толкова искрен в презрението си към представителите на човешката раса, че Блудуед малко омекна.

— Какво щеше да ме питаш?

— Само дали напоследък си виждала две китсунета: те са брат и сестра и се наричат Шиничи и Мисао.

— Да.

— Или те може… извинявай? Да, ли каза?

— Крадците се вмъкнаха в дома ми през нощта. Бях на парти. Върнах се внезапно от партито и едва не ги залових. Въпреки че е много трудно да заловиш китсуне.

— Къде… — Деймън преглътна. — Къде бяха те?

— Тичаха надолу по предните стълби.

— А спомняш ли си точната дата, когато бяха тук?

— Беше в нощта, когато подготвяха имението за партито. Валяците вече бяха утъпкали земята, а балдахинът бе издигнат.

Доста е странно да се вършат подобни дейности през нощта, каза си Елена, но след това си спомни. Светлината тук винаги е една и съща.

Сърцето й бясно заби. Шиничи и Мисао са били тук само поради една причина: да скрият втората половина от лисичия ключ.

И може би са го пуснали в Голямата бална зала, каза Си Елена. Наблюдаваше унило как отвън библиотеката се върти като гигантски планетариум, така че Блудубд да може да си избере сфера и да я постави в някакъв механизъм, който щеше да накара музиката да зазвучи в различните стаи.

— Извини ме — промълви Деймън.

— Това е личната ми библиотека — рече Блудуед студено, докато звучаха великолепните финални акорди на „Жар птица“28.

— Което означава, че трябва да си тръгнем?

— Което означава, че сега ще ви убия.

36

— Какво? — изкрещя Деймън, за да надвика музиката. Бягай! — добави телепатично към Елена.

Ако ставаше дума само за живота на Елена, то тя би предпочела да умре тук, сред оглушителната красота на „Жар птица“, отколкото да се изправи отново сама срещу онези стръмни, невидими стъпала.

Но на карта бе заложен не само нейният живот. А и животът на Стефан. При все това девицата от цветя не изглеждаше толкова заплашителна, пък и Елена не можеше да събере достатъчно сили, за да се опита да слезе надолу по ужасната стълба.

Деймън, нека тръгнем двамата. Трябва да претърсим Голямата бална зала отвън. Само ти си достатъчно силен…

Колебание. Деймън по-скоро би се впуснал в битка, отколкото да се изправи пред онова огромно, невъзможно зелено поле отвън, помисли си Елена.

Но Блудуед, въпреки думите си, сега отново въртеше стаята около тях. Все едно, че бе застанала в края на невидима пътека, откъдето се опитваше да намери желаното кълбо.

Деймън вдигна Елена на ръце и й заповяда: Затвори си очите.

Тя не само затвори очи, но и ги закри с длани. Нямаше да помогне на Деймън, ако крещи: Внимавай!

Макар че самите усещания бяха достатъчно гадни.