Читать «Сенчести души» онлайн - страница 210
Л. Дж. Смит
Започна нов валс. Музиката изпълни залата и сякаш понесе Елена във въздуха. Косъмчетата по врата й настръхнаха. Цялото й тяло изтръпна, все едно бе изпила божествен еликсир.
Това беше любимият валс от детството й: този, с който бе отгледана. Валсът на Чайковски от „Спящата красавица“. Но някаква детинска част от ума й неволно свързваше нежните леещи звуци след гръмкото, наелектризиращо начало, с думите от едноименния филм на Дисни:
И както винаги, очите й се наляха със сълзи; сърцето й запя, а краката искаха да полетят, вместо да танцуват.
Роклята й беше с гол гръб. Топлата ръка на Деймън се притискаше към кожата й.
Сега Елена наистина се чувстваше като пламък.
Елена имаше чувството, че цялата се разтапя.
Нито веднъж дори не й хрумна, че приятелите, съдниците и враговете от гимназията й направо нямаше да повярват, че Елена можеше да се разтопи под звуците на класическа музика. Бе освободена от дребнавата злоба, от незначителните притеснения да бъдеш различен. Беше скъсала с етикетите. Искаше й се да може да се върне, за да покаже на всички, че е над тези неща.
Валсът свърши прекалено скоро. Изпита желание да натисне бутона Replay и всичко да започне отначало. Имаше един миг, когато музиката спря и двамата с Деймън се взираха един в друг с взаимен копнеж и възторг…
И тогава Деймън се поклони над ръката й.
— Валсът е нещо повече от това, само да движиш краката си — промълви, без да вдига глава. — В движенията може да се внесе полюшваща грация, лумнал пламък на радост и единение — с музиката, с партньора. Това не е въпрос на практика. Благодаря ти от сърце, че ме дари с тази наслада.
Елена се засмя, за да скрие сълзите си. Винаги бе обичала да танцува. Искаше да танцува танго с Деймън — истинско танго, такова, което би трябвало да се танцува след брака. Но имаше друга мисия… жизнено необходима мисия, която трябваше да бъде завършена.
И когато се обърна, се озова сред тълпа от мъже, демони, вампири, звероподобни създания. Всички искаха да танцуват с нея. А Деймън се отдалечаваше, без да се обръща.
Той спря, но не се обърна.