Читать «Сенчести души» онлайн - страница 209

— Добре. — Мередит за пръв път го погледна директно без следа от неодобрение. — Двете с Бони ще се заемем с горния етаж, а вие се погрижете за долния — може пък да открием нещо в онази Бяла валсова зала.

— Добре.

Те се заеха за работа. На Елена й се искаше да е по-спокойна. Въпреки изпитите три чаши „Черна магия“ — или може би именно заради тях — виждаше определени неща в нова светлина. Но трябваше да се съсредоточи върху търсенето — само и единствено върху търсенето. Би направила всичко — всичко — каза си тя, за да се сдобие с ключа. Всичко заради Стефан.

Бялата бална зала бе изпълнена с уханието, носещо се от големите гирлянди от пищно разцъфнали цветя, сгушени сред гъста зеленина. Наоколо бяха разпръснати високи паравани, ограждащи мястото около фонтана, за да създадат интимни кътчета, където двойките биха могли да се усамотят. И въпреки че никъде не се виждаше оркестър, в залата се лееше музика, на която чувствителната натура на Елена тутакси откликна.

— Не предполагах, че умееш да танцуваш валс — рече Деймън внезапно и девойката осъзна, че се поклаща в ритъма със затворени очи.

— Разбира се, че мога — отвърна тя, леко засегната. — Всички посещавахме класовете на госпожа Хоупуел. Това е еквивалент на училище по етикет във Фелс Чърч — поясни и се засмя на себе си, усетила забавната страна. — Но госпожа Хоупуел обичаше да танцува и ни научи на всички танци и движения, които смяташе за грациозни. Тогава бях на около единадесет години.

— Предполагам, че би било абсурдно от моя страна да те поканя да танцуваш с мен — каза Деймън.

Елена го погледна озадачено с огромните си очи. Въпреки яркочервената рокля с дълбоко изрязано деколте, тази вечер не се чувстваше като неустоима сирена. Беше твърде възбудена, за да усети магията, втъкана в дрехата — магия, която тя чак сега осъзна, й нашепваше, че е танцуващ пламък, огнена стихия. Предполагаше, че Мередит навярно се чувстваше като тих поток, бавно и кротко течащ в посоката си, но блестящ и искрящ по своя път. А Бони — Бони, разбира се, беше въздушен полъх, роден да танцува леко като перо в тази ефирна рокля, почти неподвластна на гравитацията.

Но Елена изведнъж си спомни възхитените погледи, насочени към нея. И защо Деймън така внезапно стана толкова уязвим? Нима не вярваше, че тя би танцувала с него?

— Разбира се, че с удоволствие ще танцувам с теб — отрони тя, осъзнала с лек шок, че досега не бе забелязала, че Деймън носи безупречна бяла вратовръзка. Разбира се, беше си я сложил точно в единствената нощ, когато би могла да им попречи, но с нея приличаше на чистокръвен принц.

Устните й се извиха в лека насмешка. О, да, принц на кръвта…

— Сигурен ли си, че ти можеш да танцуваш валс? — попита го тя.

— Добър въпрос. Научих се през 1885 г., защото се смяташе за бунтовен и неприличен танц. Но зависи дали говориш за народен валс, виенски валс, английски валс…

— О, я стига. Да вървим, че ще пропуснем още един танц. — Елена улови ръката му. Усети малки искри, сякаш бе погалила козината на котка. Поведе го към танцуващите двойки.