Читать «Сенчести души» онлайн - страница 200

Елена също трябваше да върви.

Тя се огледа, когато стигнаха до предното фоайе на Ши но Ши.

— Къде е Деймън?

— В каретата — отвърна Сейдж с най-нежния си тон. — Нуждае се от малко време.

Ще му дам аз време! — изкрещя част от Елена. Време да крещи, докато му разкъсвам гърлото! Ала останалата част от нея беше просто тъжна.

— Не успях да му кажа нищо от това, което исках. Исках да го уверя колко много съжалява Деймън; колко много се е променил брат му. Стефан дори не си спомня, че Деймън е бил там.

— Той е говорил с теб? — смая се Сейдж.

Сейдж и Елена излязоха през последните мраморни врати на сградата на Боговете на смъртта. Елена предпочиташе да я нарича така.

Каретата бе спряна до тротоара пред тях, но не се качиха в нея. Вместо това Сейдж отведе внимателно Елена малко настрани от останалите. Отпусна големите си ръце върху раменете й и заговори със същия гальовен глас:

— Mon Dieu27, дете мое, как не ми се иска да ти казвам това. Но трябва. Боя се, че дори и да измъкнем Стефан от затвора в деня на партито на лейди Блудуед — ще бъде твърде късно. След три дни той вече ще е…

— Това ли е медицинското ти заключение? — попита Елена остро и го погледна. Знаеше, че лицето й е измъчено и пребледняло, както и че той изпитва огромно съжаление към нея, ала тя искаше да отговори.

— Аз не съм лекар — бавно отвърна Сейдж. — Аз същ просто един вампир.

— Просто поредният вампир от Древните?

Сейдж повдигна вежди.

— Това пък откъде ти хрумна?

— Забрави. Съжалявам, ако греша. Моля те, би ли довел доктор Мегар?

Сейдж се вгледа продължително в нея, после се отдалечи, за да потърси лекаря. Не след дълго двамата мъже се върнаха при Елена.

Тя ги очакваше.

— Доктор Мегар, Сейдж видя Стефан само в началото, преди да му направите онази инжекция. Според него Стефан след три дни ще е мъртъв. Като се вземат предвид ефектите от спринцовката, съгласен ли сте с това?

Лекарят се взря в нея и тя видя как сълзи замъглиха късогледите му очи.

— Възможно е… евентуално е възможно, може би, ако той притежава достатъчно воля, да е все още жив дотогава. Но най-вероятно…

— Мнението ви ще се промени ли, ако ви кажа, че тази вечер той изпи може би една трета от бутилката с „Черна магия“?

Двамата мъже се вторачиха изумено в нея.

— Да не би да казваш…

— Да не би това да е новият ти план?

— Моля ви! — Забравила за пелерината, забравила за всичко останало, Елена сграбчи ръцете на доктор Мегар. — Намерих начин да го накарам да изпие толкова много. Това ще помогне ли? — Стисна толкова силно крехките му старчески ръце, че костите му изпукаха.

— Предполагам. — Доктор Мегар изглеждаше смутен. Не смееше да й вдъхва напразни надежди. — Ако наистина си повлияла толкова много на кръвоносната му система, почти със сигурност може да се очаква, че ще оживее до вечерта на партито Блудуед. Точно това искаш, нали?

Елена се наведе. Не можа да се сдържи и обсипа ръцете му с целувки.

— А сега да вървим да съобщим добрите новини на Деймън — заяви тя.

В каретата Деймън стоеше изправен, с ясно очертан профил на фона на кървавочервеното небе. Елена влезе при него и затвори вратата след себе си.