Читать «Сенчести души» онлайн - страница 202

* * *

С напредването на седмицата Елена успя да се възстанови от болката, породена от срещата със Стефан. Въпреки че никой от тях не можеше да говори за това, освен с кратки, задавени възклицания, всички я послушаха, когато Елена заяви, че трябва да се свърши още доста работа и че ако успеят да я довършат добре, ще могат да се завърнат у дома ако ли не, на Елена не и пукаше дали ще се прибере у дома, или ще остане завинаги тук, в Тъмното измерение.

У дома! Звучеше като завръщане в рая, въпреки че Бони и Мередит знаеха от първа ръка, че във Фелс Чърч се спотайваше Адът, готов да ги погълне. Но някак си дори и това бе за предпочитане пред тази земя на кървава светлина.

Надеждата ги крепеше и подклаждаше интереса им към всичко, което ги заобикаляше. Така че те за пореден път изпитаха удоволствие от одеянията, които лейди Улма сътворяваше за тях. Дизайнът бе единственото, което можеше да прави тази дама, докато официално си почиваше в леглото. Лейди Улма екипираше усилено новите модели. Тъй като приемът на Блудуед щеше да се състои и на открито, и на закрито, всички рокли трябваше да бъдат проектирани много внимателно, за да бъдат красиви както на приглушената светлина на свещите, така и под палещите пурпурни лъчи на слънцето.

Роклята на Мередит бе в синьо, металик, като на слънчева светлина изглеждаше виолетова и за разлика от прилепналата рокля на морска сирена, с която бе облечена на партито на Фазина, тази рокля подчертаваше съвършено различна страна на момичето. На Елена й напомняше на дреха, която би облякла египетска принцеса. И този път раменете и ръцете на Мередит бяха открити, но семплата, тясна пола падаше до сандалите й, а фините сапфирени мъниста, които украсяваха тънките презрамки, подчертаваха скромния й вид. Този вид се подсилваше от косата на Мередит, която лейди Улма настоя да носи свободно пусната. Лицето й бе лишено от грим, с изключение на фината черна очна линия. Огърлицата от овални сапфири образуваше яка около деликатната й шия. Освен това на китките и по пръстите й блестяха сини скъпоценни камъни в тон с нея.

Роклята на Бони бе изключително оригинално творение — изработена от сребриста материя, която на околната светлина добиваше пастелен оттенък. Вътре, на лунната светлина, щеше да искри в нежно розово — почти същият цвят като ягодовата коса на Бони. Към нея имаше колан, колие, гривни, обеци и пръстени — всички украсени с изящно полирани опали. Къдриците на Бони щяха да бъдат внимателно вдигнати нагоре и оформени в предизвикателна вълниста маса, за да открият лицето и да придадат на прозрачната й кожа мек розов нюанс на слънчева светлина или неземно блед, ако е вътре, на закрито.

Роклята на Елена отново щеше да бъде най-семплата и в същото време най-поразителната. Дрехата беше яркочервена — цветът щеше да е един и същ на кървавочервените лъчи на слънцето, както и вътре, на светлината на газените лампи. Деколтето беше ниско изрязано, давайки възможност на млечнобялата й кожа да сияе със златисти отблясъци на слънчевата светлина. Плътно прилепнала към тялото, от едната страна роклята имаше дълбока цепка, за да може Елена да върви спокойно и да танцува. В следобеда на партито лейди Улма среса внимателно косата на Елена в бухнал облак, който блестеше с тицианово сияние навън и със златисто вътре. Бижутата й включваха диаманти по ръба на деколтето, по пръстите, китките и на едната ръка над лакътя, плюс диамантената огърлица на Стефан. Всички те щяха да блестят на слънцето в кървавочервено като рубини, ала от време на време щяха да лумват в искрящите цветове на фойерверките. Лейди Улма се закле, че всички ще бъдат шашнати.