Читать «Сенчести души» онлайн - страница 199

Тя овладя треперенето на ръцете си. Разполагаше с три бутилки „Черна магия“: скритата в нейната пелерина, тази на доктор Мегар и третата, скрита някъде в пелерината на Деймън.

И така, с точността на машина, тя повтори това, което китсунето й бе показало с жестове. Потапяне, изтегляне на течността, промушване през телената мрежа, пръскане. Отново и отново и отново.

След около десетина пъти Елена усвои нова техника — на катапулт. Пълнеше малката торбичка с виното, държеше я за горния край — докато Стефан нагласи устата си, сетне с едно движение смачкваше торбичката с длан и изстискваше доста голямо количество право в устата на любимия си. Телената мрежа стана лепкава, както и долната част на лицето на Стефан. Никога нямаше да се получи, ако стоманата беше остра като бръснач и за него, но всъщност по този начин през гърлото му премина удивително количество живителна течност.

Елена мушна другата бутилка с „Черна магия“ в килията на китсунето, която беше с обикновени решетки.

Не знаеше точно как да му благодари, но щом й остана свободна секунда, девойката се извърна и му се усмихна. Той пиеше жадно направо от бутилката, а по лицето му бе изписан израз на чисто и неподправено удоволствие.

Краят настъпи прекалено бързо. Елена чу бумтящия глас на Сейдж:

— Това не е честно! Елена няма да е готова! Елена не успя да прекара достатъчно време с него!

Девойката не се нуждаеше от повече подканяне. Пъхна последната бутилка с „Черна магия“ в килията на китсунето, поклони му се за последен път и му върна фината торбичка — но с напъхан вътре жълтият диамант от пъпа й. Това беше най-голямото бижу, което й бе останало, и тя видя как го преобръща внимателно в пръстите си с дълги нокти. След това китсунето се изправи на крака и леко й се поклони. Двамата се усмихнаха един на друг, после Елена изпразни торбичката на доктор Мегар и се загърна с червената си пелерина. След това, цялата трепереща, се обърна към Стефан и прошепна:

— Съжалявам. Нямах намерение посещението ми да прилича на лекарска визита.

— Но ти видя шанс да спасиш живота ми и не можа да не се възползваш от него.

Понякога двамата братя много си приличаха.

— Стефан, недей! О, колко те обичам!

— Елена. — Той целуна пръстите й, притиснати към телената мрежа. Сетне се извърна към пазачите: — Не, моля, моля, не я отвеждайте! За Бога, дайте ни само минута още! Само една!

Но Елена трябваше да пусне пръстите му, за да задържи двата края на пелерината си. Последният й спомен от Стефан бе как той удря по телената преграда юмруци и крещи:

— Елена, обичам те! Елена!

След това Елена беше извлечена от коридора, а вратата между тях се затръшна. Коленете й затрепериха и тя едва не се свлече на пода.

Приятелски ръце я подхванаха и й помогнаха да тръгне. В гърдите й се надигна гняв! Ако са върнали Стефан в старата му въшлясала килия както тя вече предполагаше, че е станало, — сигурно са го накарали да върви. А тя много добре знаеше, че тези демони никак не бяха нежни. Вероятно са го подкарали като животно с остен.