Читать «Сенчести души» онлайн - страница 185

Леко озадачен, но в същото време окуражен, Мат се отправи към къщата на доктор Алпърт.

31

— Вече се чувствам много по-добре — каза Елена на доктор Мегар, — така че бих искала да се поразходя из имението. — Опитваше да се сдържа да не подскача в леглото. — Изядох си пържолата, изпих си млякото, глътнах дори и рибеното масло, което ми изпратихте. Осъзнавам много ясно реалността: тук съм, за да спася Стефан, а малкото момче в Деймън е метафора на подсъзнанието му, което успях да „видя“ заради кръвта, която двамата си обменяхме. Подскочи веднъж, но успя да го прикрие, като се протегна към чашата с вода. — Чувствам се като щастливо кутре, подрипващо на каишката си. — Показа новите си гривни, символ на робския й статус: сребърни, инкрустирани с лапис лазули. — Подготвена съм, ако внезапно умра.

Веждите на доктор Мегар неспокойно замърдаха нагоре и надолу.

— Ами, не откривам нищо тревожно нито в пулса, нито в дишането ти. Не виждам как може да ти навреди една приятна следобедна разходка. Деймън сигурно вече е станал и се разхожда навън. Но по-добре да не внушаваш подобни идеи на лейди Улма. Тя все още трябва да си почива в леглото, и то за месеци напред.

— Тя си е пригодила много хубаво малко писалище от подноса за закуска — обясни Бони, като с жест показа ширината и дължината му. — И върху него чертае скиците на моделите си за дрехи. — Бони се наведе напред, с разширени от удивление очи. — И знаете ли какво? Дрехите й са вълшебни.

— Не бих могъл да очаквам нещо друго — изръмжа доктор Мегар.

Но в следващия миг Елена си спомни нещо неприятно.

— Дори и да намерим двете половини на ключа — заговори тя, — трябва да измислим план как да проникнем в затвора.

— В какъв затвор? — попита Лакшми възбудено.

— Ето какво — дори и да разполагаме с ключовете за килията на Стефан, пак трябва да измислим как да проникнем в затвора и как после да го измъкнем оттам.

Лакшми смръщи вежди.

— А защо просто да не влезем с останалите посетители за свижданията и да го измъкнем през портата на затвора?

— Защото — започна да обяснява Елена, опитвайки се да бъде търпелива — те няма да ни позволят да влезем просто така и да го вземем с нас. — Присви очи, а Лакшми подпря главата си с двете си ръце. — За какво се замисли, Лакшми?

— Ами, първо казваш, че трябва да разполагаш с ключа, когато влезеш в затвора, а после заявяваш, че те няма да му позволят да напусне затвора.

Мередит поклати смутено глава. Бони притисна ръка към челото си, сякаш главата й се пръскаше от силна болка.

— Лакшми — съвсем тихо продума тя, — да не би да искаш да кажеш, че ако имаме ключа за килията на Стефан, това всъщност ще ни послужи като пропуск да се измъкнем от затвора?

Лицето на Лакшми светна.

— Разбира се! — извика тя. — Иначе за какво ни е този ключ? Те могат просто да го заключат в друга килия.

На Елена й бе трудно да повярва на току-що чутото и тутакси затърси пробойни в думите й.

— Това би означавало, че от партито на Блудуед можем да отидем направо в затвора и просто да изведем Стефан — заяви тя с подчертано саркастичен тон. — Бихме могли просто да им покажем нашия ключ и те ще ни позволят да го отведем.