Читать «Сенчести души» онлайн - страница 187

Освен това Тайрон умееше да си държи езика зад зъбите. Дори не обсипа Мат с въпроси, докато приближаваха към пансиона, само изсвири силно, но не към госпожа Флауърс, а заради яркожълтия „Форд“ модел Т, който тя паркираше в старата конюшня.

— Леле! — извика той и скочи, за да й помогне за кесията с хранителните продукти, като огледа древния автомобил от предната до задната броня. — Ама това е форд седан, модел Т! Можеше да е най-красивата кола, ако… — Внезапно млъкна. Кафявата му кожа се озари от залязващото слънце.

— О, мили мой, не се притеснявай за жълтата ми карета! — промърмори госпожа Флауърс, като позволи на Мат да вземе другата кесия с храна, за да я внесе от кухнята в градината до кухнята в къщата. — Тя е служила на това семейство почти цял век и затова е толкова прашна и раздрънкана. Но и сега може да вдига до петдесет километра в час по павирани пътища! — додаде старата дама, като изговори всичко това не само с гордост, но и с нещо като страхопочитание към високите скорости.

Мат и Тайрон се спогледаха. Мат не се съмняваше, че им бе хрумнала една и съща мисъл: Да възстановят съвършенството на разнебитената, износена, но все още красива кола, оставена захвърлена през повечето време досега в тази конюшня, преустроена в гараж.

— Можем да го направим — изрече Мат, чувствайки, че като представител на госпожа Флауърс трябва пръв да го предложи.

— Със сигурност ще се справим — промълви Тайрон замечтано. — И без това е оставена в този гараж с място за два автомобила — значи няма да имаме проблеми с пространството.

— Няма нужда да я разглобяваме докрай… всъщност тя наистина вози леко, като на сън.

— Шегуваш се! Обаче можем да почистим двигателя, да проверим ремъците и маркучите и всичко останало. А пък — очите му внезапно светнаха — баща ми има пясъкоструен апарат за почистване на ламарини. Можем да остържем боята и да я пребоядисаме в същия жълт цвят!

Лицето на госпожа Флауърс изведнъж засия.

— Точно това скъпата ми мама би очаквала да кажеш, млади момко — изрече тя, а Мат си припомни навреме добрите си маниери, за да я запознае с Тайрон.

— Обаче съм сигурна, че ако беше казал: „Ще я боядисаме в тъмночервено или синьо или в какъвто и да било друг цвят“, тя щеше да възрази — заяви госпожа Флауърс и се зае да приготвя сандвичи с шунка, картофена салата и голям тиган с печен боб. Мат наблюдаваше реакцията на Тайрон при споменаването на „мама“ и остана доволен: имаше мигновена изненада, последвана от омиротворено изражение като спокойна вода. Майка му беше казала, че госпожа Флауърс не е откачена старица: следователно тя не беше побъркана старица. Огромен товар сякаш падна от плещите на Мат. Не беше сам с крехка възрастна жена, която трябва да защитава. Беше заедно с приятел, почти колкото него, на когото несъмнено можеше да се разчита.

— А сега вие двамата ще изядете по един сандвич с шунка. И докато се храните, картофената салата ще е готова. Зная, че младите мъже — госпожа Флауърс винаги говореше за мъжете, сякаш бяха някакви много специални цветя — имате нужда от хубава, питателна храна, преди да се впуснете в битка, но няма нужда от официалности. Залавяйте се здраво и изяжте всичко.