Читать «Сенчести души» онлайн - страница 184

И тя спазила думата си, тази най-бляскава красавица от всички китсунета, като пристигнала на разсъмване със свита от дванадесет красиви девици. Но тя ги засенчват всички до една, както Луната — звездите. Шогунът не посмял да я убие, дори поискал ръката й, а дванадесетте девици от свитата й омъжил за дванадесет от своите най-предани придворни. Разказва се още, че тя му била вярна съпруга и му родила деца, страстни като богинята на слънцето Аматерасу, красиви като Луната, и всичко продължавало все така, докато един ден шогунът отишъл на лов и по случайност убил една лисица. Препуснал забързано към дома си, за да обясни на жена си, че нямал такова намерение, но когато пристигнал, заварил имението си потънало в скръб, защото жена му вече го била напуснала, заедно със синовете и дъщерите му.

— О, какъв лош край — промърмори Мат, като се опитваше да бъде любезен, но в същия миг една мисъл прониза съзнанието му. — Почакайте. Но ако всички са си тръгнали…

— Виждам, че си един много проницателен млад мъж — засмя се крехката старица. — Всичките му синове и дъщери изчезнали… освен най-малката му дъщеря — момиче с несравнима красота, макар да била по-скоро дете. И тя му казала: „Толкова много те обичам, че не можах да те изоставя, скъпи татко, дори и ако трябва да бъда с човешки облик през целия си живот“. И затова се вярва, че ние произлизаме от китсуне.

— Обаче тези китсунета тук явно не се занимават само с пакости или с повреждането на реколтата — заключи Мат. — Те искат да убиват. Затова трябва да се бием с тях.

— Разбира се, разбира се. Не исках да те разстройвам с моя кратък разказ — добави Обаасан. — Сега ще надпиша тези амулети за теб.

Мат тъкмо си тръгваше, когато на прага се показа госпожа Сайтоу. Пъхна нещо в ръката му. Той сведе поглед и видя същия калиграфски надпис, който Обаасан му бе дала. С тази разлика, че този беше по-дребен и изписан върху…

— Самозалепващи се листчета? — озадачи се Мат.

Госпожа Сайтоу кимна.

— Много са полезни, когато ги шляпваш върху лицата на демоните или клоните на дърветата, или други подобни неща. — И додаде, докато той се взираше слисано в нея: — Майка ми не знае всичко на този свят.

Подаде му и един кинжал от твърда стомана, по-малък от сабята, която тя все още държеше, но много остър — Мат тутакси успя да се пореже с него.

— Запази вярата в приятелите си и инстинктите си — посъветва го жената.