Читать «Сенчести души» онлайн - страница 186

Лакшми закима енергично.

— Да! — радостно възкликна момичето, напълно нехаещо за сарказма на Елена. — И не се вкисвай, става ли? Обаче винаги съм се чудела защо досега просто не си отишла да го посетиш.

— Ние можем да го посетим?

— Разбира се, ако си уговорите час.

Мередит и Бони изведнъж живнаха и застанаха от двете страни на Елена.

— Кога най-скоро можем да изпратим някой, за да уговори час? — процеди Елена през зъби, защото й струваше огромно усилие да говори, докато с цялата си тежест се облягаше на двете си приятелки. Кого можем да изпратим да уговори часа? — прошепна.

— Аз ще отида — обади се Деймън от пурпурния мрак зад тях. — Ще отида тази нощ — дайте ми само пет минути.

Мат оставаше намръщен, с крайно сърдито и неотстъпчиво изражение.

— Хайде, стига — развеселено заговори Тайрон. Двамата се бяха приготвили за пътешествието в гъсталака. Това изискваше всеки от тях да облече палтата, пазени досега с нафталин, както и да залепи със скоч ръкавиците към палтата. Мат вече се беше изпотил.

Но Тайрон беше добро момче, помисли си той. Мат се бе появил буквално от изневиделица с думите:

— Хей, спомняш ли си онова странно нещо, което си видял миналата седмица с горкия Джим Брайс? Е, всичко това е свързано с нещо още по-странно — става дума за духовете на лисиците и Олд Уд. Госпожа Флауърс твърди, че ако не осъзнаваме в какво сме попаднали, наистина яко ще го загазим. А пък госпожа Флауърс не е някоя откачена старица и само една безобидна съдържателка на пансион, за каквато всички я смятат.

— Разбира се, че не е — прозвуча рязко откъм вратата гласът на доктор Алпърт. Тя пусна черната си лекарска чанта — все още работеше като провинциална лекарка, дори когато градът бе в криза — и заговори на сина си: — Двете с Теофилия Флауърс се познаваме отдавна — както и с госпожа Сайтоу. Те винаги са помагали на хората. Това е в природата им.

— Ами тогава… — Мат тутакси съзря открилата се възможност и се улови за нея. — Госпожа Флауърс сега се нуждае от помощ. Наистина.

— Тогава какво чакаш още, Тайрон? Побързай да помогнеш на госпожа Флауърс. — Доктор Алпърт прокара пръсти през посребрялата си коса, сетне разроши нежно и черната коса на сина си.

— Тъкмо се канех, мамо. Готвехме се да излезем, когато ти дойде.

Тайрон, като видя полуразпадналата се кола на Мат, любезно предложи да отидат до къщата на госпожа Флауърс с неговата „Тойота Кемри“. Разтревожен да не спука гума в най-критичния момент, ако потегли със своята таратайка, Мат с радост се съгласи.

Радваше се също, че през следващата учебна година Тайрон ще бъде водещият играч във футболния отбор на гимназията „Робърт Е. Лий“. Тай беше от момчетата, на които винаги можеш да разчиташ — доказателство за това бе готовността, с която днес му се притече на помощ. Той беше добър, абсолютно прям и откровен. Мат не можеше да не си припомни с горчивина как дрогата и пиенето рушаха не само здравето на играчите, но и спортсменския дух на другите отбори в кампуса.