Читать «Сенчести души» онлайн - страница 182

Лошо начало. Щом не позна, че русото момче не е нейният японски приятел отпреди шестдесет години…

Но тогава тя се разсмя, закрила устни с малките си ръце.

— Зная, зная — повтори тя. — Ти не си Масато. Той стана банкер, много богат при това. И много дебел. Особено в главата и корема.

Отново му се усмихна.

— Моля те, седни. Ако искаш, можеш да ме наричаш Обаасан. Или Ориме. Дъщеря ми е кръстена на мен. Но животът й бе много труден, както и моят. Да бъдеш жрица — както и да бъдеш самурай… това винаги изисква много дисциплина и много усърдие. И моята Ориме се справяше толкова добре… докато не дойдохме тук. Търсехме град, който да е тих и спокоен. Но вместо това Изабел намери… Джим. А Джим беше… неистински.

Гърлото на Мат пресъхна от изгарящото го желание да защити приятеля си, но как можеше да го оправдае? Джим бе прекарал една нощ с Каролайн — след настоятелната покана на Каролайн. И тогава бе обсебен и пренесе тази зараза на гаджето си Изабел, която надупчи жестоко тялото си — а освен това свърши и доста много други, все нередни неща.

— Ще ги заловим — чу се да обещава Мат. Беше съвсем искрен. — Китсунето, от което започна всичко — от което започна историята с Каролайн. По-точно, говоря за Шиничи и за сестра му Мисао.

— Китсуне — кимна Обаасан. — Да, още от самото начало казах, че е замесено китсуне. Почакай да проверя: аз благослових за твоите приятели няколко талисмана и амулети…

— И няколко куршума. Тъкмо имам от тях в себе си. Целите ми джобове са пълни — смутено заобяснява Мат, като разпиля цяла купчина куршуми от различни калибри по края на футона. — Дори намерих в интернет няколко молитви как да се отървем от китсуне.

— Да, трябва да бъдеш много старателен и точен. Добре. — Обаасан се загледа в ксерокопията на молитвите, които той носеше със себе си. Мат неспокойно се размърда. Знаеше, че само изпълнява задачите от списъка на Мередит за това, което трябваше да се свърши и че всъщност заслугата бе изцяло нейна.

— Първо ще благословя тези куршуми, а после ще направя още амулети — каза старицата. — Ще сложиш амулетите, когато най-много се нуждаеш от защита. Предполагам, че знаеш какво да правиш с куршумите.

— Да, госпожо! — Мат забързано бръкна в джобовете си, за да извади последните куршуми и да ги сложи в протегнатите ръце на Обаасан. После тя изпя някаква дълга и сложна молитва, като държеше тънките си длани над куршумите. На Мат тези заклинания не се сториха кой знае колко застрашителни, но осъзнаваше, че е пълен невежа относно тайнствата на медиумите. На негово място Бони вероятно щеше да види и чуе неща, недостъпни за него.

— Трябва ли да се целя в някое конкретно място? — попита Мат, без да сваля очи от старата жена, докато се опитваше да следи четенето на молитвите по своето ксерокопие.

— Не, достатъчно ще е да се стреля, в която и да е част на тялото или главата. Ако срежеш опашката на китсуне, силите му ще отслабнат, но и ще го разгневиш. — Обаасан замлъкна и се закашля с лека и суха кашлица на типична стара дама. Преди Мат да успее да слезе долу и да й донесе нещо за пиене, госпожа Сайтоу влезе в стаята с поднос и чай в три малки чаши.