Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 79

XVII. ТАЙНСТВЕНИТЕ СИГНАЛИ

Половин час след това, когато господин Дьо Люсак вече спеше сладко, Яниш излезе тихо и отиде в палатката на Сандокан, която още светеше.

Страшният главатар на пиратите от Момпрацем беше още буден и пушеше в компанията на ТремалНаик, докато Сурама, красивата баядерка, им приготвяше чай. Изглежда сънят не бе натежал на клепачите на гордия пират, отдавна свикнал на бдения до сутринта. И бенгалецът, макар отдавна да бе минало полунощ, беше с ясен поглед на отлично отпочинал човек.

— Свърши ли разговора с французина? — попита веднага Сандокан, обръщайки се към Яниш.

— Май беше доста дългичък, нали? — рече португалецът. — Наложи се да му давам много обяснения, които бяха абсолютно необходими, за да е съвсем наясно.

— Приема ли?

— Да, ще бъде един от нашите хора.

— Знае ли кои сме?

— Счетох, че е по-добре да не скривам нищо от него, и изглежда, скъпи ми Сандокан, че последните ни пабези са вдигнали голям шум и в Индия. Древните пирати на Момпрацем са герои на деня, след страшния урок, който дадохме на Джеймс Брук, и тук ни познават повече, отколкото си мислиш.

— И въпреки това лейтенантът прие да тръгне с нас? — попита Сандокан.

— Та ние не сме дошли тук да ограбваме Индия — каза Яниш, като се усмихна, — а да я освободим от една чудовищна секта, която изтребва населението й. Ние правим по този начин на старата ни неприятелка Англия изключително ценна услуга и нейните офицери не могат да се дистанцират. И кой знае, драги ми Сандокан, дали един ден някогашните главатари на Тигрите на Момпрацем няма да станат раджи и махараджи?

Сянка на тъга премина по лицето на Сандокан, бивш раджа, станал пират, но изчезна веднага и лицето му отново се проясни.

— Винаги ще предпочета моя остров и моите тигърчета. Ще бъда винаги по-мощен и по-свободен там, отколкото тук като раджа, под подозрителните очи на англичаните. Но да оставим това и да се заемем с тугите. Когато влезе ти, говорехме тъкмо за тях с ТремалНаик и Сурама. След онова, което стана тази нощ, струва ми се, че е дошъл моментът да оставим на мира четирикраките тигри и да се заемем без повече отлагане с двукраките. Тугите или са отгатнали, или най-малко подозират какви са намеренията ни. Шпионират ни, в това вече не се съмнявам ни най-малко, следят нас, а не офицера.

— И аз съм на същото мнение. Убеден съм, че ни следят — каза от своя страна и ТремалНаик.

— Дали не ни е издал някой? — попита Яниш.

— Но кой може да бъде? — добави Сандокан.

— Тугите имат шпиони навсякъде и организацията им е безупречна — каза ТремалНаик. — Тръгването ни е било забелязано и съобщено на онези, които живеят в тези джунгли. Нали е вярно, Сурама, че имат емисари почти навсякъде, натоварени да бдят за сигурността на Суйод хан, който за тях е нещо като божество, ново превъплъщение на Кали?

— Да, сахиб — отвърна девойката. — Образували са така наречената Черна полиция, състояща се от изключително хитри и коварни хора.