Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 78

— Изтребителя на пирати?

— Да, господине, и наш неумолим враг.

Интересът, който французинът проявяваше към тази история, се превърна в изумление. Млъкна, гледайки учуден Яниш, но не можа да се въздържи и запита:

— Ваш враг ли? По какви причини?

— Вижте… — усмихна се Яниш — въпрос на надмощие, може би и други мотиви, които засега не мога да ви обясня, господине. Това са неща, които засягат единствено мен и приятеля ми Сандокан, бивш раджа на една борнейска държава и… Но да оставим това, което за момента не може да ви интересува и само би усложнило разказа ми.

Яниш бе помислил за миг да разкрие на французина истинската самоличност на Сандокан, но после се отказа. Може би нямаше да бъде много благоразумно да каже на лейтенанта от пети бенгалски кавалерийски полк, че се е събрал с враг на англичаните, какъвто бе главатарят на малайските пирати дълги години.

— Не искам да се бъркам в тайните ви, господин Яниш.

— Почти по същото време — продължи португалецът — един кораб се разбил край остров… името му засега няма значение. На борда му били дъщерята на капитан Коришант и един верен слуга на годеника й.

Макар разсъдъкът на девойката още да не се бил върнал, слугата успял да я освободи и се качил на кораба, за да се върне при господаря си. Но буря разбила кораба им в рифовете на острова и слугата и дъщерята на капитана паднаха в нашите ръце.

— Паднаха ли? — възкликна още по-слисан французинът.

— Тоест бяха наши гости — усмихна се Яниш. — Тази история ни заинтригува и ние със Сандокан решихме да освободим горкия индиец, жертва на неумолимата омраза на тугите.

Начинанието съвсем не бе леко, защото индиецът беше пленник на Джеймс Брук, а по това време раджата на Саравак беше най-силният сред султаните на Борнео и всяваше страх у всички. Въпреки това ние успяхме с нашите кораби и нашите хора не само да изтръгнем от ръцете му индиеца, но и да го прогоним завинаги от Борнео и да го свалим от трона.

— Да, да, продължавайте, господин Яниш.

— Дъщерята на капитана бе излекувана по един начин, измислен от Сандокан, и двамата годеници си заминаха след два месеца за Индия, където се ожениха. Но горката дъщеря на капитан Коришант не бе родена под щастлива звезда. Две години по-късно почина при раждането на момиченце: Дарма.

Четири години след това и момиченцето като майка си изчезна, отвлечено от тугите. Дъщерята на „Непорочната дева на пагодата“ зае мястото на майка си.

Пожелахте да научите защо сме дошли тук: дойдохме, за да изтръгнем от удушвачите дъщерята на нашия приятел и да унищожим гнусната секта, която петни името на Индия и отнема всяка година живота на хиляди хора. Това е нашата мисия, господине. Искате ли да свържете съдбата си с нашата? Днес ние се бием за човечеството.

— Но кои сте вие всъщност, вие, идващи от далечна Малайзия, за да се противопоставите на мощта на тугите, която устоя и продължава да устоява на ударите на англо-индийското правителство?

— Кои сме ние ли? — рече Яниш и стана. — Хората, които едно време караха да треперят всички султани на Борнео, които изтръгнаха властта на Джеймс Брук, Изтребителя на пиратите, и накараха да пребледнее даже Английския леопард: ние сме страшните пирати от Момпрацем!