Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 81

— Тези проклети туги са хитри като змии — отвърна офицерът — и ние трябва да заприличаме на тях.

— По какъв начин? — попита Сандокан.

— Ще ги излъжем за истинската посока, в която се движим.

— И как?

— Ще се отклоним засега от пътя си и когато се стъмни, ще поемем отново към делтата.

— Ще издържат ли слоновете?

— Ще им дадем по-голяма почивка следобед.

— Идеята ви ми изглежда добра — рече Сандокан. — През нощта ще ни виждат само четирикраките животни, а тугите не са с тигърско зрение. Какво ще кажеш, ТремалНаик?

— Приемам напълно съвета, даден от господин Дьо Люсак — отвърна бенгалецът.

— Нужно ли е да стигнем в безлюдната делта, без тугите да знаят кога къде се намираме.

— Добре тогава — каза Сандокан, — ще вървим до обед, след което ще спрем на бивак. Ще поемем отново късно през нощта. Луна няма и няма да могат да ни следят.

Даде заповед на корнака да промени посоката, свивайки на изток, след което запали цигарата, която му подаде Яниш, и запуши с обичайното си спокойствие, без каквато и да е сянка на страх и тревога.

Но ТремалНаик подозираше, че под тази привидна сигурност се крие голяма тревога. Що се отнася до него, беше наистина много разтревожен и не правеше усилие да крие безпокойството си.

Междувременно слоновете продължаваха дяволския си бяг и аудахите на гърба им се клатеха рязко като при мъртво вълнение.

Летяха като локомотиви и нищо не ги спираше: мачкаха като сламки огромните бамбуци и всичко каквото им се изпречваше на пътя, без да спират нито за момент.

Джунглата оставаше непроменена: бамбуци, бамбуци, привързани един за друг с безброй виещи се растения, и блата, блата, покрити с лотосови листа, върху които почиваха кротко, без да се стряскат от присъствието на слоновете, безброй щъркели, айрони и кафяви ибиси.

Ята красиви пауни, смятани от индусите за свещени птици, олицетворяващи според вярванията им богинята Сарасвати, от време на време хвръкваха и се разбягваха, крякайки с блеснали на слънцето красиви пера, чиито пурпурни и златни цветове се смесваха с този на смарагда; тук-там бизони, наричани от индусите джунгликуджа, изскачаха пред слоновете и след момент на колебание се разбягваха светкавично, мучейки заплашително.

Приличаха много на гигантските бизони от прериите на американския Див запад, със същата гърбица и огромни размери, стигащи често до три метра на дължина.

Бързият марш на слоновете продължи единайсет часа; бяха стигнали до едно доста открито място с останки от колиби и Сандокан даде заповед да спрат.

— Тук никой не ще се осмели да ни нападне. Ако някой се приближи, ще го открием моментално, а освен това имаме Пунти и Дарма.

— Които няма да ни настигнат до един час — каза ТремалНаик. — Сигурно са изостанали доста, но кучето няма да се отдели от тигрицата и ще я доведе до лагера ни.

— Бях се поразтревожил за тях — каза Яниш.

— Не бой се, ще дойдат.

Слоновете, щом ги разседлаха и свалиха аудахите, легнаха да почиват. Горките животни дишаха тежко, изглеждаха страшно уморени и се потяха обилно.