Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 77

— Господин Люсак, моята палатка ви очаква. Ако не ви се спи още, да си побъбрим малко.

— Предпочитам някои обяснения пред съня — отвърна лейтенантът.

— Разбирам ви — каза Яниш, предлагайки му цигара. Беше му ясно, че офицерът изгаря от любопитство и само доброто му възпитание го удържа да не започне да разпитва.

Седнаха пред палатката край един от огньовете, които осветяваха лагера. Яниш пушеше смълчан, но от набръчканото му лице личеше, че се рови в стари спомени.

След това хвърли изведнъж цигарата и каза:

— Това е малко дълга история, но тя може би ще ви бъде интересна и ще ви обясни причината, поради която сме тук, и защо сме обявили война на живот и смърт на почитателите на Кали, решени да ги победим или да умрем.

— Слушам ви с огромен интерес, господине. И Яниш започна разказа си:

— Преди години, сред тези джунгли един индиец, който прекарал живота си в лов на змии и тигри, срещнал белокожа девойка с руси коси. Срещали се много дни, докато сърцето на индуса пламнало по тази тайнствена девойка, която се появявала при него всяка вечер на залезслънце. Това цвете, запратено в блатистата джунгла, било „Непорочната дева на тугите“, представителка на земята на чудовищната Кали. По това време девойката живеела в обширните подземия на Раджмангал, където се били укрили тугите, за да избягнат преследванията на бенгалското правителство.

Техният жрец наредил един ден да я отвлекат от Калкута. А тя била дъщеря на един от най-храбрите офицери на англо-индийската войска — капитан Коришант.

— Когото познавах лично — каза французинът, който слушаше с жив интерес разказа. — Беше известен с неумолимата си омраза към удушвачите.

— Индиецът, нашият приятел, когото вече видяхте — продължи Яниш — и който по-късно става зет на нещастния капитан, след невероятни приключения успява да проникне в подземията на тугите, за да отвлече любимата си девойка.

Смелото му начинание обаче не успяло и нещастникът паднал в ръцете на удушвачите. Но те не само че пощадили живота му, а и му обещали ръката на девойката, при условие че убие капитан Коришант. Главата на храбрия капитан трябвало да бъде сватбеният подарък. Едно щастливо обстоятелство му открило навреме, че капитанът е баща на „Непорочната дева на пагодата“.

По това време бенгалското правителство организирало експедиция срещу тугите. Командването било поверено на капитан Коришант, техен заклет враг. Войската нахлула в подземията и повечето от обитателите им били избити, но главатарят им Суйод хан успял да избяга с голяма група туги. Те проследили сипаите и капитана в джунглата и ги избили, а индиецът и годеницата му били отвлечени отново. Девойката изгубила разсъдъка си. Годеникът й бил омаян с някаква билка от тугите, обвинен като техен съучастник и осъден на вечно заточение на остров Нордфолк.

— Що за история ми разказвате, господин Яниш?

— Напълно достоверна, господин Люсак — отвърна португалецът. — Станало така, че по някаква невероятна случайност корабът, който трябвало да го закара в Австралия, спрял за провизии в Саравак, овладян по това време от Джеймс Брук.