Читать «Двата тигъра» онлайн - страница 76

— И още питате?

— Ще ви дадем тази възможност. Имате ли нещо за вземане оттук?

— Всичко, което имах, беше тук.

— Тугите са обрали палатките — каза ТремалНаик, който вече ги беше огледал. Убийци и крадци — ето какви са почитателите на богинята Кали!

— Нека най-напред изпълним дълга си към мъртвите — подкани ги Сандокан. — На работа.

Лейтенантът беше смазан от мъка, но се съвзе и помогна на освободителите си.

Изкопаха гроб и заровиха в него останките от труповете, като отгоре натрупаха камъни, за да ги предпазят от чакалите.

След като приключиха погребението, Сандокан се обърна към лейтенанта, който изглеждаше страшно тъжен.

— Господин Люсак — рече му, — какво възнамерявате да правите сега? Да се върнете в Калкута, или да отмъстите за вашите хора? Ние сме дошли тук не да ловим тигри и носорози, а да отмъстим и да си възвърнем онова, което ни бе отнето. Нашият враг са тугите.

Французинът сякаш онемя и погледна слисан тримата мъже.

— Решавайте — каза му Сандокан. — Ако предпочитате да напуснете джунглата, ще ви дам на разположение един от нашите слонове, за да ви заведе до Даймънд Харбър или до Кхара.

— Но за какво сте дошли вие тук, господа? — запита ги французинът.

— Аз и приятелят ми Яниш де Гомера, португалски благородник, напуснахме нашия остров, който е долу, в малайските морета, за да изпълним една страшна мисия, която ще освободи тази нещастна страна от гнусната секта и ще върне семейството на този индиец, един от най-силните хора, с които се гордее Бенгал, и който е роднина на най-смелия сред офицерите на англо-индийското правителство — капитан Коришант.

— Коришант! Изтребителят на тугите! — възкликна французинът, страшно развълнуван.

— Да, господин Люсак — каза ТремалНаик. — Аз се ожених за неговата дъщеря.

— Коришант! — повтори французинът. — Този, който преди години бе убит в делтата от хора от сектата на Кали?

— Познавахте ли го?

— Той беше мой капитан.

— Ние ще отмъстим за него.

— Господа, не знам кои сте, но от този момент можете да разчитате на мен. Аз съм в извънреден тримесечен отпуск. Шейсетте дни, които ми остават, посвещавам на вас. Разполагайте с мен.

— Господин Люсак — каза Яниш, — желаете ли да дойдете в нашия лагер?… Там тугите няма да могат да ви удушат, уверявам ви.

— На вашите заповеди, господин Яниш де Гомера.

— Да вървим — каза Сандокан. — Нашите хора може да се разтревожат от дългото ни отсъствие.

— Дарма, тръгвай напред! — заповяда ТремалНаик. Малайците и водачите на слонове стояха още на пост, разговаряйки и пушейки край огъня.

— Господин Люсак — каза Сандокан, — обръщайки се към французина, който гледаше с възхищение двата огромни слона, които хъркаха блажено недалеч от огъня. — Надявам се, няма да ви е неприятно да делите палатката с Яниш. И той е европеец като вас.

— Благодаря за гостоприемството ви, капитане.

— Стана късно, да вървим да спим. До утре, господин Люсак.

Даде знак на Яниш и влезе в палатката си с ТремалНаик, докато малайците разпалваха огъня и разставяха постове.