Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 74

— Не командвам аз тук, а Венцк.

— Не вярвам, че нямаш влияние над него — та нали конвоят се състои предимно от джуджета. Разбира се, че той трябва да се съобразява с теб.

— Каква ти е тази Трис?

— А какво значение има това? В конкретната ситуация?

— В конкретната ситуация — никакво. Питам просто от любопитство, за да мога после да клюкарствам около огъня. Впрочем тебе си те привличат магьосничките, Гералт.

Вещерът се усмихна тъжно.

— А момичето? — Ярпен посочи с глава Цири, която се опитваше да се намести под кожуха. — Твое дете ли е?

— Да — отговори Гералт, без да се замисля. — Мое дете е, Зигрин.

* * *

Изгревът беше сив и мокър, с аромат на нощен дъжд и утринна мъгла. Цири имаше усещането, че е спала само няколко минути и са я събудили веднага след като е долепила глава към натрупаните във фургона чували.

В този момент Гералт слагаше до нея Трис, която беше донесъл след поредната принудителна разходка до гората. Одеялата, в които беше увита магьосницата, искряха от росата. Гералт имаше сенки под очите. Цири знаеше, че не е мигнал дори — Трис я тресеше през цялата нощ, страдаше ужасно.

— Събудих ли те? Извинявай. Спи, Цири. Още е рано.

— Какво става с Трис? Как се чувства?

— По-добре — простена магьосницата. — По-добре, но… Гералт, чуй ме… Искам ти…

— Да? — Вещерът се наведе над нея, но Трис вече спеше.

Той се изправи и се протегна.

— Гералт — прошепна Цири, — ще ни позволят ли… да пътуваме с фургона?

— Ще видим. — Той прехапа устната си. — Докато можеш — спи. Почивай си.

Той скочи от фургона. Цири чу звуци, свидетелстващи, че започват да събират лагера — тропот на коне, звънтене на хомоти, скърцане на тегличи, дрънкане на юзди, разговори и ругатни. А после, съвсем наблизо — хрипливия глас на Ярпен Зигрин и спокойния глас на високия мъж на име Венцк. И студения глас на Гералт. Тя се надигна и погледна предпазливо иззад платнището на фургона.

— Нямам категорични забрани в това отношение — каза Венцк.

— Прекрасно — развесели се джуджето. — Значи въпросът е разрешен?

Комисарят вдигна леко длан, показвайки, че още не е приключил. Помълча известно време. Гералт и Ярпен чакаха търпеливо.

— И все пак — обади се най-накрая Венцк — отговарям с главата си за това керванът да достигне до местоназначението си.

Той замълча отново. Този път никой не се обади. Беше ясно, че който иска да разговаря с комисаря, трябва да се примири с дългите паузи между изреченията.

— Да достигне безопасно — довърши той след малко. — И в необходимия срок. А грижата за болната може да ни забави.

— Ние изпреварваме графика — увери го Ярпен, след като почака малко. — Няма да пропуснем срока, господин Венцк. А що се отнася до безопасността… Струва ми се, че вещерът няма да ни навреди. Пътят върви през горите, чак до Лискела от двете страни на пътя е пълен пущинак. А по пущинаците, както се говори, бродят разни лоши същества.