Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 73

— Моята баба — кимна Цири с разбиране — също ме напердаши веднъж. С пръчка.

— С пръчка? — засмя се джуджето. — Моята ме наложи веднъж с дръжка от лопата. Е, стига спомени, хайде да направим топчетата. Късай от тези и ги мачкай на кълбенца.

— Какво е това? Лепне и цапа… Пфууу… А как вони само!

— Това е специален хляб от ярма. Отлично лекарство. Мачкай го на кълбенца. По-малки, по-малки — те са за магьосница, а не за крава. Дай едно. Добре. Сега да наваляме топчетата в лекарството.

— Пфууу…

— Засмърдя ли ти? — Джуджето приближи своя наподобяващ картоф нос до глиненото канче. — Невъзможно. Стритият чесън със сол не би трябвало да смърди така, дори и да е престоял сто години.

— Ама че гадост! Трис няма да яде от това!

— А ние ще направим като баба ми. Ти ще й запушиш носа, а аз ще й ги пъхам в устата.

— Ярпен — изсъска Гералт, който внезапно се бе появил от тъмнината с магьосницата в ръце. — Внимавай аз да не ти пъхна нещо някъде.

— Това е лекарство! — възмути се джуджето. — Помага! Плесен, чесън…

— Да — простена тихо Трис от дълбините на пашкула си. — Вярно е. Гералт, това наистина би трябвало да ми помогне…

— Виждаш ли? — Ярпен побутна Цири с лакът, като при това вирна гордо глава и посочи Трис, която гълташе топчетата с изражение на мъченица. — Мъдра магьосница. Знае кое е добро за нея.

— Какво казваш, Трис? — наведе се вещерът към нея. — А, разбирам. Ярпен, може би имаш и лечебна пищялка? Или шафран?

— Ще потърся, ще поразпитам. Донесох ви вода и малко ядене.

— Благодаря. Но те се нуждаят най-вече от почивка. Лягай, Цири.

— Ще направя и компрес за Трис…

— Аз ще направя. Ярпен, искам да поговорим.

— Да отидем при огъня. Ще отворим една бъчонка…

— Искам да говоря само с теб. Не ми трябва по-голяма публика. Даже напротив.

— Ясно. Слушам те.

— Какъв е този конвой?

Джуджето го погледна с дребните си проницателни очи.

— Кралска служба — изрече бавно и натъртено.

— За това и сам се досетих — вещерът издържа погледа му. — Ярпен, не питам просто от любопитство.

— Знам. Знам също и от какво се нуждаеш. Но това е конвой с… хм… специално предназначение.

— И какво толкова конвоирате?

— Солена риба — отговори спокойно Ярпен, след което продължи да лъже, без да му трепне окото. — Фураж, инструменти, хамути, най-различни принадлежности за войската. Венцк е интендант на кралската армия.

— Той е толкова интендант, колкото аз съм друид — усмихна се Гералт. — Впрочем ваша си работа, не съм свикнал да си пъхам носа в чужди тайни. Но нали видя в какво състояние е Трис? Позволи ни да се присъединим към вас, Ярпен, и ми позволи да я сложа в един от фургоните. За няколко дни. Не питам накъде сте тръгнали, защото този път води право на юг, завива чак след Ликсела, а до Ликсела има десет дни път. През това време треската й ще отмине и Трис ще е в състояние да пътува на кон, а дори и още да не е, аз ще спра в града след реката. Разбираш ли, десет дни във фургон, добре завита, топла храна… Моля те.