Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 76

Гералт седеше на капрата до Ярпен. Разговаряха тихо, като от време на време си пийваха бира от сложената между тях бъчонка. Цири наостри уши, но скоро й стана скучно — двамата говореха за политика, най-вече за плановете на крал Хенсел и някакви специални служби и специални задачи, свеждащи се до тайна помощ за заплашения от война съсед, крал Демавенд от Аедирн. Ярпен, без да обръща внимание на насмешливите нотки в гласа на вещера, обясни, че някои видове риби са толкова ценни, че са достатъчни няколко фургона, за да покрият годишната нужда от брони за една рота, а броните на една рота — това вече е значителна помощ. Гералт с учудване се поинтересува защо такава помощ трябва да бъде тайна, на което джуджето отговори, че точно в това се състои тайната.

Трис се преобърна в съня си, при което компресът й падна. Тя промърмори нещо шепнешком. Поиска от някакъв Колин да не дава воля на ръцете си и веднага добави, че никой не може да избяга от предопределението си. Накрая констатира, че всички, абсолютно всички са в някаква степен мутанти, и заспа спокойно.

Цири също почувства сънливост, но дойде на себе си от силния смях на Ярпен, който, както се оказа, припомняше на Гералт техни стари приключения. Ставаше въпрос за някакъв лов на златен дракон, който, вместо да позволи да бъде заловен, потрошил костите на ловците си, а обущаря, на име Козояд, просто изял. Цири се заслуша с голям интерес.

Гералт се поинтересува за съдбата на Секачите, но Ярпен не знаеше нищо за тях. На свой ред Ярпен се поинтересува за жена на име Йенефер, а Гералт стана необичайно мълчалив. Ярпен отпи от бирата и започна да се оплаква, че Йенефер още му е сърдита, макар оттогава да са минали няколко години.

— Натъкнах се на нея на панаира в Горс Велен — продължи той. — Веднага щом ме зърна, нададе котешки писък и изреди някои обидни неща за покойната ми майка. Офейках по най-бързия начин оттам, а тя извика подире ми, че някой ден ще й падна в ръцете и такъв бой ще ми хвърли, че пушек ще се вдига.

Цири се изкикоти, представяйки си Ярпен, от когото излиза пушек. Гералт промърмори нещо за жените и неуравновесените им характери, а джуджето сметна това за твърде меко определение на женската злоба, жестокост и отмъстителност. Вещерът се отклони от темата и Цири отново задряма.

Този път я събудиха възбудени гласове. И по-точно гласът на Ярпен, който крещеше:

— Да! Точно така! Решил съм го!

— Тихо — отговори спокойно вещерът. — Във фургона има болна жена. Разбери, аз не критикувам решенията ти…

— Не, разбира се — прекъсна го язвително джуджето. — Само се усмихваш многозначително.

— Ярпен, предупреждавам те приятелски. Тези, които седят отгоре на палисадата, мразят и двете страни или в най-добрия случай се отнасят с недоверие към тях.

— Аз не седя отгоре. Придържам се твърдо към една от страните…

— За тази страна ти винаги ще си останеш джудже. Някой различен. Чужд. А за противоположната…