Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 48

Той замълча, гледайки Цири, която с радостен писък отбелязваше току-що спечелената победа в играта на пържолки. Трис видя усмивката върху лицето на Коен и не се съмняваше, че той я е пуснал да спечели.

— Именно — изрече тя подигравателно. — Всички сте видели. Какво сте видели? При какви обстоятелства? А не ви ли се струва, момчета, че е дошло времето за откровен разговор? По дяволите, повтарям, ще запазя тайната ви. Имате думата ми.

Ламберт погледна Гералт, Гералт кимна в знак на съгласие. Младият вещер стана, свали от един висок рафт голяма, четириъгълна кристална гарафа и по-малко шише. Изсипа съдържанието на шишето в гарафата, разтърси я няколко пъти и наля прозрачната течност в наредените по масата бокали.

— Пий с нас, Трис.

— Нима тайната ви наистина е толкова страшна — попита подигравателно Трис, — че не може да се говори за нея на трезва глава? Трябва ли да се напия, за да я чуя?

— Недей да остроумничиш. Пий. По-лесно ще разбереш.

— А какво е това?

— Бяла чайка.

— Какво?

— Слабодействащо средство за приятни сънища — усмихна се Ескел.

— Мамка му! Вещерски халюциноген? Значи заради него така ви светят очите вечер!

— Бялата чайка е слабодействащо средство. Черната е халюциноген.

— Ако в тази напитка има магия, не бива да я поглъщам!

— Изключително естествени компоненти — успокои я Гералт, но тя забеляза, че е объркан. Явно се притесняваше да не го попита за състава на еликсира. — При това е разтворен в голямо количество вода. Не бихме ти предложили нещо, което може да ти навреди.

Пенливата течност със странен вкус удари със студа си хранопровода, а после по цялото й тяло се разля топлина. Магьосницата прекара език през венците и небцето си. Не можа да разпознае нито един от компонентите.

— Дали сте на Цири да пие от тази… „чайка“? — досети се тя. — И тогава…

— Това беше случайност — побърза да я прекъсне Гералт. — Първата вечер, веднага след пристигането ни. Тя беше жадна, „чайката“ беше на масата. Докато се усетим, я изпи на един дъх. И изпадна в транс.

— Уплашихме се — призна Весемир и въздъхна. — Ох, уплашихме се, дете. Толкова, че няма накъде повече.

— Заговорила е с чужд глас — каза спокойно Трис, гледайки в отразяващите светлината на свещите очи на вещерите. — Започнала е да приказва за неща, които не би могла да знае. Започнала е… да пророкува. Нали? Какво ви каза?

— Глупости — отговори сухо Ламберт. — Безсмислени дрънканици.

— Не се съмнявам — погледна го Трис, — че двамата с нея прекрасно сте се разбрали. Безсмислените дрънканици са твоята специалност, убеждавам се в това всеки път, когато си отвориш устата. Бъди така добър да не си я отваряш известно време, става ли?

— Този път Ламберт е прав, Трис — обади се Ескел, потривайки белега върху бузата си. — Когато изпи „чайката“, Цири наистина заговори така, че не успяхме да разберем нищо. Тогава, първия път, това бяха безсмислици. Обаче после…

Той млъкна. Трис поклати глава.