Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 162

— Какво искаш да кажеш?

— Тя не ти е съперница, Йенефер.

Няколко секунди магьосницата и жрицата се измерваха с погледи, а Цири усети как трепери въздухът и как някаква удивителна, страшна сила застава между тях. Това продължи за част от секундата, а после силата изчезна и Йенефер се засмя свободно и звънко.

— Забравила съм — каза тя. — Винаги вземаш неговата страна, нали, Ненеке? Винаги си изпълнена със загриженост за него. Ти си за него като майката, която никога не е имал.

— А ти винаги си против него — усмихна се жрицата. — Както винаги го даряваш със силни чувства. И се стараеш с всички сили да не наричаш тези чувства с истинските им имена.

Цири отново почувства нарастваща някъде долу в корема й ярост и пулсиращо в слепоочията й упорство и бунт. Спомни си колко пъти и при какви обстоятелства е чувала това име — Йенефер. Име, което пробуждаше в нея безпокойство, име, което беше символ на някаква страшна тайна. Досещаше се каква е тази тайна.

„Разговарят пред мен открито, без притеснения — помисли си тя, усещайки как ръцете й отново започват да треперят от ярост. — Изобщо не се съобразяват с мен. Не ми обръщат никакво внимание. Сякаш съм дете. Разговарят за Гералт пред мен, в мое присъствие, а нали не бива да правят това, защото аз… Аз съм…

Каква съм аз?“

— А ти, Ненеке — възрази магьосницата, — както винаги, обичаш да анализираш чуждите чувства, не стига това, ами и ги интерпретираш, както на теб ти е удобно!

— И си пъхам носа в чуждите работи?

— Не исках да го казвам. — Йенефер тръсна черните си къдрици, които проблеснаха и се извиха като змии. — Благодаря ти, че го направи вместо мен. А сега нека да сменим темата. Защото тази, която подхванахме, е възможно най-глупавата. Чак ме е срам пред нашата млада послушница. Що се отнася до снизходителността, за която ме молиш… Ще бъда снизходителна. Виж, със сърдечността може да възникнат затруднения — защото нали всички казват, че нямам такъв орган. Но ще се справим по някакъв начин. Нали, Изненадке?

Тя се усмихна на Цири, а Цири, въпреки мислите си, въпреки гнева и раздразнението, беше принудена да отвърне с усмивка. Защото усмивката на магьосницата се оказа неочаквано мила, доброжелателна и сърдечна. И много, много красива.

* * *

Цири изслуша речта на Йенефер, като се беше извърнала демонстративно и се правеше, че цялото й внимание е погълнато от земната пчела, жужаща в цветчетата на една от растящите до стената на храма ружи.

— Никой не ме е питал — промърмори тя.

— За какво не те е питал?

Цири се завъртя в полупирует и удари ожесточено с юмрук ружата. Земната пчела излетя с гневно бръмчене.

— Никой не ме е питал дали искам да ме обучаваш!

Йенефер опря юмруци на хълбоците си, очите й проблеснаха.

— Какво съвпадение — изсъска тя. — Представи си, и мен никой не ме е питал дали искам да те обучавам. Впрочем, желанието тук няма нищо общо. Аз не вземам за ученици когото и да било, а ти, въпреки всичко, все още може да се окажеш „когото и да било“. Помолиха ме да проверя какво ти има. Да видя какво има в теб и с какво те заплашва. И аз, макар и неохотно, се съгласих.