Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 164

— Ела тук. Седни до мен.

Цири се приближи и седна.

— Трябва ми време, за да помисля — повтори тя неуверено.

— Правилно — кимна Йенефер, продължавайки да се занимава с ноктите си. — Това е сериозна работа. Трябва да се помисли.

Известно време двете мълчаха. Разхождащите се из парка послушнички ги поглеждаха с любопитство, шепнеха си нещо, кикотеха се.

— Е?

— Какво… е?

— Помисли ли?

Цири скочи, изсумтя, тропна с крак.

— Аз… аз… — заекна тя, неспособна да си поеме дъх от ярост. — Подиграваш ли ми се? Трябва ми време! Трябва да помисля! Повече! През целия ден… И през нощта!

Йенефер я погледна в очите и Цири се сви от този поглед.

— Поговорката гласи — изрече бавно магьосницата, — че утрото е по-мъдро от вечерта. Но в твоя случай, Изненадке, преди да дойде утрото, може да настъпи поредният кошмар. Ти отново ще се събудиш от вика и болката, цялата потънала в пот, отново ще те е страх, ще се боиш от това, което си видяла, ще се боиш от това, което не можеш да си спомниш. И тази нощ сънят ти повече няма да се върне. Ще остане само ужас. До разсъмване.

Момичето затрепери, наведе глава.

— Изненадке. — Гласът на Йенефер леко се промени. — Повярвай ми.

Ръката на магьосницата беше топла. Черното кадифе и без това подмамваше Цири да притисне лице към него. Ароматът на люляк и касис я опияняваше приятно. Прегръдката я успокояваше, караше я да се отпусне, смекчаваше възбудата, потискаше гнева и бунта.

— Ще се подложиш на тестовете, Изненадке.

— Ще се подложа — отговори Цири, разбирайки, че не е имало нужда да отговаря. Защото думите на Йенефер изобщо не бяха въпрос.

* * *

— Вече нищичко не разбирам — каза Цири. — Твърдиш, че имам способности, защото сънувам тези неща. Но искаш да проведеш опити и тестове. Така че каква е работата? Имам ли способности или не?

— На този въпрос ще отговорят тестовете.

— Тестовете, тестовете — нацупи се Цири. — Нямам никакви способности, казвам ти. Ако имах, би трябвало да знам, нали? Обаче… Ако съвсем случайно имам такива способности, тогава какво?

— Съществуват две възможности — изрече равнодушно магьосницата, отваряйки прозореца. — Ще се наложи или да бъдат потиснати, или да те науча да ги управляваш. Ако притежаваш способности и решиш да се учиш, ще опитам да ти дам някои елементарни знания за магията.

— Какво означава „елементарни“?

— Основни.

Двете бяха сами в голямата стая, която Ненеке беше отделила на магьосницата — до библиотеката, в страничното, необитаемо крило на сградата. Цири знаеше, че тази стая обикновено се заема от гости. Знаеше, че Гералт, когато посещаваше храма, всеки път отсядаше именно тук.

— Ще поискаш ли да ме учиш? — Цири седна на леглото и прекара длан по коприненото одеяло. — И да ме вземеш оттук? Никъде няма да отида с теб!

— Значи ще си отида сама — каза студено Йенефер, развързвайки вързопите си. — И ти гарантирам, че няма да тъгувам. Нали ти казах, че ще те обучавам само в случай, че самата ти пожелаеш това. И мога да го правя тук, на място.

— И колко дълго смяташ да ме обуч… Да ме учиш?

— Толкова дълго, колкото пожелаеш. — Магьосницата се наведе, отвори шкафчето, измъкна оттам стара кожена торба, ремък, две обшити с кожа обувки и глинена дамаджана, облечена с плетена кошница от лозови клонки. Цири я чу как си мърмори под нос. Усмихна се, когато видя, че магьосницата отново прибира находките си в шкафа, и се досети на кого са били. Кой ги е оставил.