Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 161
Анджей Сапковски
— Не е зле развита. — Йенефер не откъсваше поглед от нея. — Карала ли е някакви заразни болести в детството си? Сигурно и за това не си я питала. При теб боледувала ли е?
— Не.
— Мигрена? Отпадналост? Склонност към простуда? Менструални болки?
— Не. Само тези сънища.
— Знам. — Йенефер отметна косите от бузата си. — Той ми писа. От писмото му следва, че в Каер Морхен не са провеждали никакви… експерименти с нея. Иска ми се да вярвам, че това е истина.
— Истина е. Давали са й само естествени стимулатори.
— Стимулаторите никога не са естествени! — повиши глас магьосницата. — Никога! Точно стимулаторите може да са засилили в нея проявите… По дяволите, не очаквах, че може да е толкова безотговорен!
— Успокой се. — Ненеке погледна Йенефер студено и някак учудващо непочтително. — Казах, че това са били естествени, съвсем безвредни средства. Извинявай, скъпа, но разбирам от тези неща повече от теб. Разбира се, за теб съществува един-единствен авторитет — ти самата, но в дадения случай съм принудена да те разочаровам. И нека да не говорим повече за това.
— Както искаш. — Йенефер стисна устни. — Е, да вървим, момиче. Нямаме много време, ще е грехота да го пилеем напразно.
Цири с усилие сдържа треперенето на ръцете си, преглътна и погледна въпросително Ненеке. Първожрицата имаше сериозно и като че ли тъжно изражение, а усмивката, с която отговори на немия въпрос, беше прекалено изкуствена.
— Върви с госпожа Йенефер — каза тя. — Известно време госпожа Йенефер ще бъде твоя наставница.
Цири стисна зъби и наведе глава.
— Сигурно си учудена, че изведнъж те взима под опеката си магистър по магия — продължи Ненеке. — Но ти си умно момиче, Цири. Досещаш се каква е причината. Ти си наследила от предците си някои… особености. Знаеш какво имам предвид. Ти идваше при мен след онези сънища, след нощните тревоги в общата спалня. Аз не можех да ти помогна. Но госпожа Йенефер…
— Госпожа Йенефер — прекъсна я магьосницата — ще направи каквото трябва. Да вървим, момиче.
— Тръгвай! — кимна Ненеке, старателно опитвайки се да накара усмивката си да изглежда естествена. — Върви, дете. Помни, че е огромна чест да имаш опекун като госпожа Йенефер. Не излагай храма и нас, твоите учители. И бъди послушна.
„Ще избягам още тази нощ — реши Цири. — Ще се върна в Каер Морхен. Ще изведа коня от конюшнята и повече няма да ме видят. Ще избягам!“
— Как ли пък не — прошепна магьосницата.
— Какво? — вдигна глава жрицата. — Какво каза?
— Нищо, нищо — усмихна се Йенефер. — Сторило ти се е. А може и на мен да ми се е сторило? Погледни подопечната си, Ненеке. Зла е като котка. Искри в очите, всеки момент ще изсъска, а ако имаше щръкнали уши, щеше да ги притисне към главата. Вещерка! Ще трябва да я хвана здраво за вратлето и да й подрежа ноктите!
— Бъди снизходителна. — Изражението върху лицето на първожрицата стана сурово. — Моля те, прояви към нея снизходителност и сърдечност. Тя наистина не е тази, за която я вземаш.