Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 149

— Вече имаш подарък от Йенефер — изхриптя вещерът. — Сега ще получиш и от мен.

Удари го още веднъж. Главата на вълшебника подскочи, по челото и бузите му пръсна кръв. Гералт леко се учуди — той не почувства болка, но явно също беше пострадал в схватката. Това беше неговата кръв. Не обърна внимание на този факт, още повече, че нямаше време да търси раната и да се занимава с нея. Замахна и удари Риенс още веднъж. Беше разгневен.

— Кой те изпрати? Кой те нае?

Риенс изплю кръв към него. Вещерът го удари пак.

— Кой?

Огненият овал на телепорта засия още по-силно, бликащата от него светлина заля уличката. Вещерът усети биещата откъм портала сила, усети я още преди медальонът да започне да трепери рязко и предупредително.

Риенс също почувства изтичащата от телепорта енергия, предусети наближаващата помощ. Той извика и се дръпна като огромна риба. Гералт притисна с колена гърдите му, вдигна ръка, подреди пръсти в Знака на Аард и ги насочи към пламтящия портал. Това беше грешка.

От портала не излезе никой. От него само се изтръгна сила, която беше погълната от Риенс.

Изпънатите пръсти на вълшебника се удължиха, превръщайки се в стоманени шипове. Те се забиха с хрущене в гърдите и раменете на Гералт. От шиповете се изтръгна енергия. Вещерът отлетя назад и се сви конвулсивно. Сътресението беше толкова голямо, че той усети и чу как хрущят и се чупят стиснатите до болка зъби. Поне два.

Риенс се опита да скочи, но веднага рухна отново на колене и запълзя към телепорта. Гералт, с усилие поемайки си въздух, измъкна от джоба на ботуша си камата. Риенс отново се огледа и изпищя. Гералт стисна камата. Беше разгневен. Страшно разгневен.

Нещо го хвана отзад, лиши го от сила, скова го. Медальонът на шията му рязко се дръпна, раненото му рамо трескаво запулсира.

На десетина крачки от него стоеше Филипа Ейлхарт. От вдигнатата й ръка струеше матова светлина — две ивици, два лъча. Те докосваха раменете му, стискаха ги със светещите си щипала. Той се дръпна рязко, но напразно. Не можеше да помръдне от мястото си. Можеше само да гледа как Риенс с неуверени крачки се добира до телепорта, пулсиращ с млечнобяла светлина.

Риенс мудно, без да бърза, стъпи в светлината на телепорта, потопи се в него като гмуркач, разтвори се и изчезна. След секунда овалът угасна, мигновено потапяйки уличката в непроницаем, гъст, кадифен мрак.

Някъде в пресечките пищяха биещи се котки. Гералт погледна меча си, вдигна го и тръгна към магьосницата.

— Защо, Филипа? Защо го направи?

Магьосницата отстъпи крачка назад. Камата, която преди миг стърчеше от главата на Тубланк Мишеле, сега беше в ръката й.

— Защо питаш? Нали знаеш отговора?

— Да — потвърди той. — Вече го знам.

— Ти си ранен, Гералт. Не чувстваш болка само защото си опиянен от вещерския еликсир, но виж как тече кръвта ти. Успокои ли се вече? Мога ли да дойда и да се погрижа за теб, без да се опасявам от нищо? По дяволите, не ме гледай така! И не се приближавай! Още една крачка, и ще се наложи… Не се приближавай! Моля те! Не искам да ти причиня нищо лошо, но ако се приближиш…